Определение № 841 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 745/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 674/14.04.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 798/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.10.2010г. по гр.д.№ 67/08г. на Софийския градски съд за връщане на въззивната му жалба против решение от 04.08.2009г. поради невнасяне в срок на държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна срана, в срока по чл.275 ГПК и срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в определения от съда срок страната на е внесла указания размер на държавната такса без да са налице особени непредвидени обстоятелства. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател оспорва доводите на Софийския градски съд да му откаже възстановяването на срока за внасяне на държавната такса по съображения за наличието на “комуникативност” между адвокат и доверител и относно връчването на съобщения за изпълнението на финансови задължения на пълномощника, а не лично на страната. Касаторът твърди, че тези доводи са възприети от въззивния съд, поради което произнасянето на ВКС имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочените съображения за липсата на особени непредвидени обстоятелства за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавната такса по жалбата са аргументирали състава на Софийския градски съд да откаже да възстанови срока по чл.37, ал.1 ГПК /отм./. Същите са възпроизведени от въззивния съд при проследяване на извършените процесуални действия на страната, но не представляват мотиви за потвърждаване на разпореждането за връщане на жалбата. С въведените въпроси частният жалбоподател обосновава обжалване на акта по чл.37, ал.1 ГПК /отм./, който е влязъл в сила и не е предмет на настоящото производство. Правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, относим към атакуваното определение, не е заявен от частния жалбоподател. По отношение на фактите и обстоятелствата, които са от значение за правилността на определението, не са посочени и основания по чл.281, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд