Определение № 7376 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 вр. чл. 149 ЗУТ. Образувано е по жалби на В. П. Н., „Трансекспрес“ ЕООД, „Транслог карго“ ЕООД и М. Е. Е. срещу Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, включително срещу обективираното в него разпореждане за предварително изпълнение. Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК с искане за неговата отмяна. Сочат незаконосъобразност на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК поради отсъствие на предпоставки за предварително изпълнение на акта, като искат да бъде отменено. Ответната страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, представя писмени становища за недопустимост на жалбите, тъй като подателите им не попадат сред кръга от заинтересовани лица по чл. 149 ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, въз основа на събраните писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: С оспореното Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да извърши предвидените строителни и монтажни работи съгласно одобрения на основание Заповед № РД-02-15-124/04.08.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството технически проект, неразделна част от разрешението за строеж, за обект: „Развитие на Железопътен възел София: железопътен участък София-Волуяк (без жп гара София централна, вкл. и жп гара Волуяк) - модернизация на участъци 2.3 и 2.4“, включващ: Участък 2.3. Междугарие София-Волуяк от км 5+300 до км 6+600: трипътна електрифицирана железопътна инфраструктура – реконструкция и ново строителство; Участък 2.4. ЖП гара Волуяк от км 6+600 до км 9+200 - реконструкция и ново строителство, и Участък 2.4.1. Пътен надлез на км 7+597. Органът е разпоредил предварително изпълнение на разрешението за строеж на основание чл. 60, ал. 1 АПК - за да се защитят особено важни държавни и обществени интереси. Издаденият акт е съобщен чрез обявление в Държавен вестник, бр. 93 от 07.11.2023 г. Жалбата на В. П. Н. е подадена на 13.11.2023 г. чрез МРРБ, а видно от изложеното в нея и от приложените писмени доказателства /Акт за узаконяване № 10/07.04.2004 г. на гл. архитект на район „Люлин“ и скица № АГ-10-577 от 28.11.2003 г./, жалбоподателят се легитимира като съсобственик на ПИ с идентификатор 68134.4355.1632 по КККР на област София - столица, гр. София, район „Люлин“, ул. „3-та“. Правният си интерес от обжалване на РС обосновава с доводи, че имотът, на който е съсобственик и в който живее, е на улица „3-та“, в непосредствена близост до ПИ 68134.4355.2890, в който според техническия проект ще се извърши строителството на част от трипътна електрифицирана железопътна инфраструктура и ще се премахне съществуващият железопътен прелез за достъп до кв. „Обеля“, а това засяга основни негови права и интереси. Жалбоподателите „Трансекспрес“ ЕООД и „Транслог карго“ ЕООД свързват качеството си на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, респ. правото си на жалба, с участието си като бенефициер по договор за изпълнение на проект, съответно като собственик на имот, които се засягат от строежа, разрешен с процесния акт. С писмена молба от 12.02.2024 г. жалбоподателите „Трансекспрес“ ЕООД и „Транслог карго“ ЕООД, чрез пълномощника им адв. В. Демирева, оттеглят предявената жалба и правят искане за прекратяване на производството по делото в тази му част. Жалбоподателят М. Е. Е. подава чрез МРРБ жалба с вх. № АУ22-25/8/ на 10.11.2023 г. срещу разпореждането за предварително изпълнение на РС, както и жалба с вх. № АУ22-25 на 23.11.2023 г. срещу РС. В изпълнение на указания на съда е представен Нотариален акт № 156, том І, рег. № 3793, дело № 135/2013 г., с който се установява право на собственост върху 1/2 ид.ч. от ПИ 68134.4355.2725 по КККР на област София - столица, гр. София, район „Люлин“, ул. „3-та“, а интереса от оспорване на РС обосновава с това, че при изпълнение на разрешения строеж на всички живущи след железопътната линия на ул. „3-та“ ще бъде ограничен достъпа с автомобили от кв. „Обеля“ и от останалата инфраструктура на гр. София. Както се посочи, всички жалбоподатели са оспорили и разпореждането по чл. 60, ал.1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на РС. Доводите са за незаконосъобразност поради отсъствие на предпоставки за постановяване на предварително изпълнение на акта. С Определение № 1895 от 19.02.2024 г. по адм. дело 1619/2024 г., влязло в сила, ВАС е оставил без разглеждане предявените жалби на Трансекспрес“ ЕООД, „Транслог карго“ ЕООД и М. Е. Е. срещу разпореждането за предварително изпълнение на РС и е прекратил производството по делото, от което следва, че то е висящо само в частта по жалбата на В. П. Н. срещу разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК. Върховният административен съд, след като взе предвид събраните писмени доказателства и съобрази приложимия закон, счита, че жалбите против Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г. са процесуално недопустими, поради което следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Съображенията са следните: Жалбата на Трансекспрес“ ЕООД и „Транслог карго“ ЕООД е оттеглена с писмена молба от 12.02.2024 г., подадена до ВАС от адв. В. Демирева, която е надлежно упълномощена, вкл. с правомощието да оттегля оспорването. Налице са условията по чл. 155, ал. 1 АПК и е спазена писмената форма, предвидена в чл. 155, ал. 3 АПК. На основание чл. 159, т. 8 АПК жалбата на търговските дружества срещу оспорения административен акт следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Жалбата на М. Е. Е. срещу РС е просрочена. Същата е подадена чрез органа на 23.11.2023 г., а оспореното разрешение за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството е съобщено по реда на чл. 149, ал. 1, изр. второ ЗУТ чрез обявление, обнародвано в Държавен вестник, бр. 93 от 07.11.2023 г. При горните обстоятелства относно вида и издателя на оспорения акт, приложим е срокът за обжалване, предвиден в чл. 215, ал. 4, изр. последно АПК, който е 14-дневен, считано от обнародване на обявлението в ДВ. В случая срокът е изтекъл на 21.11.2023 г., вторник, присъствен ден, поради което подадената на 23.11.2023 г. жалба е просрочена и на основание чл. 159, т. 5 АПК следва да се остави без разглеждане. Извън горното, жалбите на М. Е. Е. и В. П. Н. са недопустими, тъй като жалбоподателите не притежават качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, на които е признато правото да оспорят разрешението за строеж. Тази норма изчерпателно изброява лицата, имащи право на жалба против разрешение за строеж, поради което следва да се прилага стриктно и буквално. В настоящия казус е приложима хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, при наличието на която заинтересовани лица при издаване, съответно оспорване на разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. За да обосноват правния си интерес от оспорване на разрешението за строеж, жалбоподателите Е. и Н. твърдят, че са съсобственици на имоти с идентификатори 68134.4355.2725 /Е./ и 68134.4355.1632 /Н./, двата по КККР на област София - столица, гр. София, район „Люлин“, които се намират на улица „3-та“, в непосредствена близост до поземления имот, в който според техническия проект ще се извърши строителството на железопътна инфраструктура, ще се премахне съществуващият железопътен прелез за достъп до кв. „Обеля“ /вж. жалбата на Н./ и на живущите след железопътната линия на улицата ще бъде ограничен достъпа с автомобили от кв. „Обеля“ и от останалата инфраструктура на гр. София /вж. жалбата на Е./. Тези твърдения и представените документи за собственост не обосновават заинтересованост на жалбоподателите съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Безспорно е, че същите не са възложители на строежа, доколкото възложител е ДП „НКЖИ“, нито са лица, имащи право да строят в чужд имот по силата на специален закон. Е. и Н. не се легитимират и като собственици или носители на ограничени вещни права върху поземлените имоти, в които е разрешено строителството, подробно описани в приложения към т. 1 от Решения №№ 694/01.10.2020 г. и 225/14.04.2022 г. на Министерския съвет за отчуждаване за държавна нужда на имоти – частна собственост за изграждане на обект "Модернизация на железопътен участък гара София - гара Волуяк“. Посочените по-горе два поземлени имота, в които жалбоподателите имат право на собственост, видно от приложените доказателства, не са сред имотите, в които е разрешено строителството. С оглед изложеното, жалбите на Е. и Н. са процесуално недопустими на основанието по чл. 159, т. 4 АПК и следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Идентичен е правният резултат и по отношение жалбата на Н. срещу разпореждането за предварително изпълнение на РС. Недопустимостта на оспорването на административния акт поради липса на правен интерес на жалбоподателя, както е в настоящия случай, го лишава от право на оспорване и на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК. От друга страна, жалбата е и просрочена, доколкото е подадена на 13.11.2023 г., т.е. след изтичане на 3-дневния срок по чл. 60, ал. 5 АПК, считано от съобщаване на акта в ДВ, бр. 93 от 07.11.2023 г. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение