Определение № 735 от 26.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 688/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против разпореждане от 15.08.2012 год. на Софийски апелативен съд, постановено по преписка вх.№ 8053 / 10.08.2012 год., образувана по подадена от жалбоподателката въззивна жалба против постановеното решение по т.д.№ 445 / 2011 год. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Жалбоподателката оспорва правилността на разпореждането предвид декларираните обстоятелства от значение за преценка на основателността на молбата, като сочи, че при необходимост от допълнителни доказателства за извършването й, съдът е следвало да й укаже и предостави възможност за това. Намира, че съдът не е съобразил декларираните доходи на семейството / единствено от трудово възнаграждение на съпруга на жалбоподателката / със стандарта на живот в Г., където се е устроило семейството й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че частната жалба изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но не е процесуално допустима, като подадена извън преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, считано от узнаване за атакуваното разпореждане - на 17.09. 2012 год. / при подадена частна жалба по пощата, с дата на пощенското клеймо 24.10.2012 год. /. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че с подадената, последващо на постановеното разпореждане от 15.08.2012 год., молба на Е. М., с правно основание чл. 253 ГПК - за изменението му, с оглед новопредставени доказателства и следователно в хипотезата на „ изменение на обстоятелствата „, е спрял да тече срока за обжалване на разпореждането от 15.08.2012 год.. В същата тази молба е изрично декларирано узнаването на разпореждането на 17.09.2012 год., а предметът й свидетелства за знание и на съдържанието му, обусловило и правния интерес от предявяването й, предвид което е несъстоятелно в конкретния случай позоваването на невръчен на страната препис - задължение на съда по чл.7 ал.2 от ГПК. С подаването на молбата по чл.253 ГПК жалбоподателката е предявила същото искане, но при наличие на изискуеми нови предпоставки по смисъла на същата разпоредба, които Софийски апелативен съд / определение от 08.10.2012 год. / не е счел, че са налице. Определенията, макар при идентичност на крайните целени последици, имат различен предметен обхват и съответно съдържание и предпоставят самостоятелна преценка за основателност. Страната обжалва само и единствено разпореждането от 15.08.2012 година. Спрямо датата на узнаване, частната й жалба се явява просрочена и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, съдът