Определение № 426 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 17 / 24.01.2014 г. по гр. д. № 1003/ 2013 г, с което Русенски окръжен съд отменя решение № 1057/ 09.06.2013 г. по гр. д. № 4892/ 2011 г. на Русенски районен съд и осъжда С. С. С.: · на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, които пречат на Н. С. Д. и на Е. Н. Д. да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 63427.2.621, изразяващи се в строеж, пристрояване и надстрояване на сграда с идентификатор 63427.2.621. 2, както и да бъде премахнато всяко строителство, което ограничава и пречи на ищците да упражняват пълноценно процесния поземлен имот и · да заплати на Н. С. Д. и на Е. Н. Д. сумата 19 900 лв. - обезщетение за лишаване от право на ползване на поземлен имот с идентификатор 63427.2.621 · и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да им заплати сумата 6 170 лв. – разноски за двете инстанции. Недоволен от решението е С. С. Д., който го обжалва с искане касационното обжалване да бъде допуснато по въпроси, допълнени и уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания и съотнесени според значението им за всеки един от уважените искове. Въпросите по двата пасивно съединени иска правна квалификация чл. 109 ЗС са следните: 1. Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото съставяне? 2. Достатъчно основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС ли е обстоятелството, че ответникът е извършил незаконен строеж? и 3. Неблагоприятните субективни преживявания на собственика на вещта по причина на въздействието или посегателството върху вещното право намират ли защита чрез иска по чл. 109 ЗС? Въпросите по двата пасивно съединени иска за вземането по частичните искове са следните: 1. След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по квалификацията и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение? 2. При неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право, възниква ли вземане за неоснователно обогатяване? 3. Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи в решението собствени фактически и правни изводи? 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства за относимите факти? Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът обоснова с основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК. По същество касаторът намира решението неправилно. Ответниците по касация Н. С. Д. и Е. Н. Д. възразяват, че поставените въпроси нямат претендираното значение. По същество намират решението правилно. Третите лица-помагачи на ответника, сега касатор, В. В. С., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] и [фирма] не се присъединяват към касационната жалба и не вземат становище по нея. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на всеки иск над 5 000 лв. и касационната жалба е от ответника. Следователно тя има допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до инстанционен контрол, макар и не по всички поставени въпроси. За да уважи исковете при квалификацията на чл. 109 ЗС въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищците върху поземления имот с идентификатор 63427.2.621 в [населено място] е засегнато от строежа, надстрояването и пристрояването на сграда с идентификатор 63427.2.621.2 и други строителни дейности в поземления имот, които ответникът е извършил неоснователно, без да притежава вещни права върху имота и сградата и без ищците да се съгласявали със строителството. Въззивният съд е отрекъл правата на ответника като собственик на сградата и на 271/ 1840 ид. части от имота, върху която е построена, ако и да са признати с констативен акт № 43/ 16.03.2005 г. и № 83/ 06.06.2005 г. Въззивният съд е установил нарушение в процедурата по съставянето на нотариалните актове и е отказал да ги зачете. След отмяна на първоинстанционното решение, с което отхвърлените частични искове са квалифицирани по чл. 31, ал. 2 ЗС, въззивният съд изцяло ги е уважил, като ги е квалифицирал по чл. 59 ЗЗД. Въпреки спестената правна квалификация изводът следва от мотивите на решението, кореспондиращи с диспозитива, че вземането с кредитори ищците и длъжник ответника е възникнало до предявения размер по причина, че в периода 01.05.2006 – 30.04.2011 г. той е препятствал ищците да се ползват от собствения си имот. Квалификацията на частичните искове по чл. 31, ал. 2 ЗС е дадена с доклада на делото и страните не са възразили пред първостепенния съд, че е неточна. Такова оплакване няма и във въззивната жалба. Настоящият състав намира, че първите два процесуално-правни въпроса, съответно по исковете по чл. 109 ЗС и по частичните искове, обуславят въззивното решение и то следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тях няма съдебна практика и те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Единият материално-правен въпрос по исковете по чл. 109 ЗС се поглъща от процесуално-правния, а другият не обуславя правните изводи във въззивното решение. Материално-правният въпрос по частичните искове не обуславя въззивното решение, а следващите го процесуално-правни са решени в съответствие с приложената практика на ВКС. При тези мотиви, съдът