Определение № 560 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4485/2017 г.

Производство по чл.274, ал.2, във връзка с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. В. Р., чрез адвокат М. Ш. от САК срещу определение № 5291/14.07.2017 г. по гр.д. № 12379/2016 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение молбата й за изменение на постановеното въззивно решение № 2613 от 20.04.2017 г. по гр.д. № 12379/2016 г. в частта му за разноските, на основание чл.248 ГПК, с което съдът е постановил намаляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на пълния размер на разноските пред въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба М. Р. А., чрез особения представител адвокат Л. П., не взема становище. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С въззивното решение № 2613/20.04.2017 г. по гр.д. № 12379/2016 г., Софийски градски съд, ІV-А състав е присъдил на Р. В. Р. общо 1786 лева разноски по делото пред въззивната инстанция, от които 893 лева за особения представител на ответника и 893 лева за адвокатско възнаграждение на ищцата, съгласно списъка по чл.80 ГПК, независимо от представения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2017 г., удостоверяващ изплащането в брой на адвокатско възнаграждение за сумата 1750 лева. Според съда, направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е основателно, поради което следва да се намали до посочения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения. С обжалваното определение от 14.07.2017 г., Софийският градски съд е отхвърлил молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК, с която се иска на ищцата да бъдат присъдени разноски за един адвокат в размер на 1750 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.17 по гр.д. № 12379/2016 г.), съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. При тези данни, въззивният съд правилно е приел, че не е компетентен да измени първоинстанционното решение в частта му за разноските, без да е било проведено производство пред първата инстанция чл.248, ал.1 ГПК, но след като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение във въззивното производство, съдът дължи произнасяне по това искане, на основание чл.81, вр.чл.78, ал.5 ГПК. В случая са предявени искове с цена 12 126,15 лева, върху която е внесена дължимата държавна такса, поради което, съгласно общото правило на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска, както е приел и въззивният съд. Ищцата е поискала присъждане на заплатените от нея разноски пред въззивната инстанция за адвокатски услуги в размер на 1750 лева, които с оглед изхода на делото и уважаване на исковете следва да й бъдат присъдени изцяло, но предвид направеното възражение за прекомерност от особения представител на ответника и фактическата и правна сложност на спора за връщане на даденото по разваления от ищцата предварителен договор, въззивният съд правилно е постановил намаляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение