Определение № 33 от 02.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 165/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 11479 от 04.11.2016 г. на Т. К. Т. чрез адвокат Г. Н. от АК – Б. срещу определение № 521 от 19.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на Т. К. Т. за допълване на постановеното по същото дело определение № 431 от 24.08.2016 г. с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Постъпил е отговор от противната страна – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), в който се оспорва допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният касационен съд в настоящият си състав констатира, че срещу определение № 431 от 24.08.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 330/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас е подадена касационна частна жалба от КОНПИ, като е образувано частно касационно дело № 164/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва актът, чието допълване е искано. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е обусловено от произнасянето по касационната частна жалба, не се налага разглеждането им в самостоятелни производства, поради което и на основание чл. 213 ГПК, съдът