Определение № 8703 от 18.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 479/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с § 40 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 5.08.2025 г.). Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител ст. юрк. Б. Мехмед за изменение на решение № 5239/20.05.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 479/2025 г., в частта за разноските. В молбата е посочено, че при постановяване на решението и определяне на разноските съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът не следва да прилага решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, тъй като същото цели ограничаване на конкуренцията в адвокатските съсловия и се отнася за отношенията между адвокат и клиент, какъвто настоящият случай не е. Искането е за изменение на решението в частта на присъдените разноски, като с оглед обжалвания материален интерес, за който е отхвърлена касационната жалба и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 515.48 лева, вместо присъдените 1 700 лева. Ответникът – „Евро Строинг“ ЕООД не е изразил становище по молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал.1 ГПК (т. 9 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.). Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 5239/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 479/2025 г., Върховният административен съд е отменил решение № 8932/22.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 204/2024 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Евро Строинг“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001623001857-091-001/10.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно отказа на данъчен кредит в размер на 45.24 лева за данъчен период м.05.2020 г. и съответните лихви, считано от 15.10.2020 г. в размер на 14.42 лева, относно отказа на данъчен кредит в размер на 171.07 лева за данъчен период м.09.2020 г. и съответните лихви в размер на 54.57 лева, относно установените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2020 г. за разликата над 528.24 лева до 635.05 лева и съответните лихви над 130.53 лева до 156.92 лева, както и в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски за сумата над 6 515.48 лева и е отменил оспорения ревизионен акт в посочената част. В останалата обжалвана част решението е оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на ответника по касация са присъдени, разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лева. В съдебното производство по обжалване на ревизионни актове по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, разноските се определят на основание чл. 161 ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне размера на разноските за настоящата инстанция е извършена преценка за съответствието им с фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия пред тази инстанция. Различният размер на присъдените на молителя разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция се дължи на различията във фактическата и правна сложност на делата и в обема на осъществената правна защита. Неоснователен е доводът за неприложимост на решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Съгласно даденото от Съда на ЕС тълкуване предвиденият в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г) минимален размер на адвокатските възнаграждения не е обвързващ за националния съд. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските за юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация, се определят в размерите, предвидени за защита от един адвокат. Становището на молителя, че решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 е относимо за отношенията между адвокат и клиент, е в противоречие с изричното препращане в чл. 161 ДОПК към размерите за адвокатските възнаграждения и с принципа за равенство на страните в съдебното производство по ДОПК. В случая юрисконсултското възнаграждение на ответника по касация е определено в размер на 1 700 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото в касационната инстанция, поради което не са налице основания за неговото увеличение. Предвид изложеното молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,