Определение № 3866 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2026 г.

Производството е по реда на 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Сименс Мобилити“ ЕООД, гр. София, ул. Кукуш №2, представлявано от управителите И. и М., чрез процесуалния представител адвокат Ненов срещу определение №148 от 12.02.2026г., постановено по преписка №КЗК-105 по описа за 2026 година на Комисията за защита на конкуренцията, с което определение е оставено без уважение искане на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на ремонт и техническа поддръжка на мотрисни влакове серии 10,30 и 32, собственост на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за период от 4 години“, открита с решение № F703426 от 10.12.2025г. на управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и с уникален номер 01605-2025-0023 в Централната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. В частната жалба се поддържа неправилност на определението, излагат се доводи и се иска отмяната му като се постанови и определение, с което се наложи поисканата временна мярка. По делото е постъпил отговор от 13.3.2026г. от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя С. Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Живков, в който отговор се поддържа недопустимост на частната жалба, алтернативно неоснователност на оплакванията в нея. Иска определението да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В Комисията за защита на конкуренцията е било образувано производство по преписка № КЗК – 105 от 26.01.2026 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР – 20 от 05.01.2026 г. от „Сименс Мобилити“ ЕООД, подадена срещу решение № F703426 от 10.12.2025 г. на управителя на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД за откриване на процедура за възлагане на „открита“ обществена поръчка, с предмет: „Извършване на ремонт и техническа поддръжка на мотрисни влакове серии 10, 30 и 31, собственост на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, за период от четири години“. Процедурата е с уникален № 01605-2025-0023 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ - ЦАИС ЕОП. В жалбата е направено и искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка, на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП, в подкрепа на което са изложени аргументи в подкрепа. Неоснователни са възраженията на ответника по частната жалба / възложителя/ за недопустимост на жалбата пред Комисията за защита на конкуренцията. Правилно е приетото, че „Сименс Мобилити“ ЕООД притежава качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП, във връзка с § 2, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона и по отношение на икономическия оператор може да се направи обосновано заключение, че има интерес от получаване на обществената поръчка, тъй като развива дейност в сферата на предмета на обществената поръчка. Искането за налагане на временна мярка от жалбоподателя също е допустимо, тъй като би могло да се разсъждава дали може да му бъде нанесена и вреда, ако се установи наличие на незаконосъобразни условия, които ограничават/препятстват достъпа/участието му в процедурата. Изводът е обоснован факта, че видно от публично достъпната информация, дружеството е участвало в обществена поръчка, обхващаща и гаранционна поддръжка на електрически локомотиви, освен това е избрано за изпълнител по процедури, включващи доставка на резервни части за трамвайни мотриси, метровлакове, локомотиви. Жалбоподателят пред КЗК, частен жалбоподател в настоящето производство, съгласно чл.203 от ЗОП, претендира налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В конкретната хипотеза дружеството /„Сименс Мобилити“ ЕООД / не е изложило достатъчно обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Дружеството обосновава искането си с лаконични мотиви, касаещи незаконосъобразността на процедурата. Въпросът дали при откриването са нарушени опредени правни норми е такъв по същество на спора и не може да бъде предмет на изследване при осъществяването на преценката на основателността на искането за налагане на временна мярка. Другите аргументи – че със спирането ще се защита на обществения интерес, тъй като към момента има действащ договор, са общи и абстрактни, приложими за широк кръг обществени поръчки, поради което не могат да послужат като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. В конкретната хипотеза не следва да се налага временна мярка „спиране на процедурата“. Предметът на обжалвана обществена поръчка е с голямо обществено значение, тъй като включва „извършване на ремонт и техническа поддръжка на 22 броя дизелови мотрисни влакове серия 10, 14 броя електрически мотрисни влакове серия 30 и 9 броя електрически мотрисни влакове серия 31 … за срок на от четири години“. Поради което при спиране на процедурата може да се засегнат интересите на широк кръг лица, не само интересите на възложителя, но и на гражданите, които използват железопътния транспорт, поради в случая следва да се даде превес на обществения интерес, пред индивидуалните икономически интереси на жалбоподателя. Настоящият случай е в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски – юрисконсултско възнаграждение – 100 евро. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, върховният административен съд, четвърто отделение