Определение № 531 от 15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 432/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на К. (К., правоприемник на К.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1687 от 04.08.2016 г. по в.гр.д.№ 682/ 2016 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Видински окръжен съд по гр.д.№ 7/ 2009 г. и по този начин са отхвърлени исканията на касатора за отнемане в полза на държавата от К. В. М. на 50 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място], Е.[ЕИК] и за отнемане в полза на държавата от [фирма] [населено място], Е.[ЕИК], на сумата 1 207 000 лв – пазарна стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот (ресторант „Б. .б.”, находящ се в [населено място], [улица], идентификатор 10971.505.387 по кадастралната карта на [населено място]). К. е осъдена да заплати на К. М. 100 лв разноски, а на Върховен касационен съд – 24 140 лв държавна такса. Въззивният съд е постановил обжалвания акт след ново разглеждане на спора, извършено въз основа на решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 82/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 1597/ 2014 г. С него е отменено решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 2491/ 2012 г. само в частта, в която е постановено отнемане на горепосоченото имущество. Поради това производството по исканията на К. да отнемане на друго имущество от К. В. М., Б. С. М. и [фирма] е приключило с влязъл в сила съдебен акт и е извън предмета на разглеждане по настоящето дело. Извън този предмет са и предявените от [фирма] при условията на чл.29 ЗОПДИППД (отм.) искове. Касаторът релевира като основание за допускане на обжалването материалноправния въпрос за условията, при които в производство по ЗОПДИППД (отм.) може да бъде направено основателно предположение за придобиване на имущество в резултат от престъпна дейност и процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства, на които се позовава страна по делото и дължи ли държавна такса К. в производството по ЗОПДИППД. По отношение на първите два въпроса релевира всички допълнително основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, а по отношение на третия претендира, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни К. В. М. и [фирма] оспорват жалбата като поддържат, че няма основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Според тях по материалноправния въпрос то е съобразено със задължителната практика на ВКС, а по първия процесуалноправен въпрос не се установява наличието на противоречива практика. Нито един от поставените въпроси не считат, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли исканията на К., въззивният съд е приел, че К. В. М. е признат за виновен в извършването на престъпление, посочено в чл.3 от ЗОПДИППД (отм.), което е основание срещу него да бъде образувано производство за отнемане на имущество, придобито от престъпната дейност. За отнемането на имуществото обаче е необходимо още то да е на значителна стойност, както и да може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност, за която проверяваното лице е признато за виновно. Съдът приел, че такова предположение в случая не може да бъде направено, тъй като К. В. М. е осъден за превозване без надлежно разрешение на прекурсор на стойност 111 000 лв. Престъплението не предполага получаване на имотна облага, а освен това проверяваното лице и семейството му са имали достатъчно законни източници на доход, за да придобият имуществото, чието отнемане се претендира. Поради това съдът отхвърлил исковете и осъдил К. да заплати държавната такса, дължима от [фирма] за касационното обжалване на решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 2491/ 2012 г. С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатият в изложението на К. процесуалноправен въпрос за дължимостта от К. на държавната такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.), е обуславящ. Следва да се приеме, че той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като няма данни за установена практика по разрешаването му. Поради това обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а по останалите повдигнати от страните въпроси съдът ще вземе отношение при разглеждане на делото по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд