Определение № 425 от 21.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 441/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” А. - гр. С. срещу Определение от 18.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 2954/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Определение от 15. ХІІ.2009 г. по гр.д. № 5421/ 2009 г. на СРС, 91с., с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената на 15.VІ.2009 г. Заповед за изпълнение на заявителя “Т” А. - гр. С. срещу И. В. М. поради неотстраняване в дадения срок нередовността на заявлението - посочване адреса на длъжника. Жалбоподателят излага оплакване, че определението е неправилно - счита, че на 28. Х.2009 г. е поискал удължаване на срока за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжника, което искане съдът е оставил без уважение, но не го е уведомил затова. Счита, че е бил възпрепятстван да изпълни дадените от съда указания и иска определението като неправилно да се отмени и да се постанови друго, с което да се дадат указания на въззивния съд да отмени първоинстанционното определение. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът следва ли да се уведоми страната за разпореждане, с което се уважава или не се уважава искане за продължаване на срока по чл. 63 ал. 1 ГПК - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представя копие от Определение от 27.V.2009 г. на СГС. Ответникът по частната жалба И. В. М. - от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да остави без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение, съдът е приел, че заявителят не е изпълнил в дадения срок указанията за представяне на справка за адресната регистрация на ответника (изпълнил ги е след срока), поради което издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили. Изложил е съображения, че правилата за връчване са уредени в Част І “О”, глава 6 от ГПК, които важат и за заповедното производство, като в чл. 47 ГПК са уредени случаите на връчване, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери друго лице по чл. 46 ГПК, което да е съгласно да получи съобщението, съгласно които правила, съобщението се смята връчено с изтичането на 2-седмичен срок по чл. 47 ал. 2 ГПК от залепяне на уведомлението. Съдът е посочил, че правилно първоинстанционният съд е указал на заявителя в 3-седмичен срок да представи справка за адресната регистрация на ответника, който срок е изтекъл на 11. ХІ.2009 г. и в който срок заявителят не е изпълнил указанията, като съдът не е длъжен да съобщава на страната за отказаното продължаване на срока, което страната сама следва да следи. Като е заключил, че неизпълнението на дадените указания води до обезсилване на издадената заповед за изпълнение, съдът е потвърдил първоинстанционното определение. Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос: следва ли съдът да уведоми страната за разпореждането, с което се уважава или не се уважава искане за продължаване на срока по чл. 63 ал. 1 ГПК, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи правилността на въззивното определение. С представеното копие от Определение от 27.V.2009 г. на СГС (номер на делото не е посочен), жалбоподателят доказва, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Правилно с обжалваното определение е прието, че не следва да се уведомява страната за разпореждането на съда, с което не е уважено искането й по чл. 63 ал. 1 ГПК за удължаване на срока за отстраняване нередовността на заявлението - в случая за представяне на справка за регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника. Това е така, тъй като определението по чл. 63 ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване, правилността на което определение се проверява при обжалване на акта, с който се прегражда развитието на делото - определението за прекратяване на производството и обезсилването на заповедта за изпълнение поради неотстраняване в срок на нередовността на заявлението относно адреса на длъжника. В този смисъл е и Определение на ВКС № 482 от 10.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 353/ 2009 г. Като е приел, че заявителят е представил справка за постоянния и настоящия адрес на длъжника след изтичане на дадения срок, като не е уважено искането по чл. 63 ал. 1 ГПК за продължаване по уважителни причини на срока, за резултата от което негово искане заявителят сам трябва да следи, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Доколкото с Определение от 27.V.2009 г. на СГС (номер на делото не е посочен) изложеният въпрос е решен в друг смисъл, сега въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че не следва съдът да уведомява страната за резултата от искането по чл. 63 ал. 1 ГПК. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение