Определение № 167 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 153/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК. С определение №516 от 23.11.10г. по ч.гр.д.№429/10г. на ВКС, първо гражданско отделение, е оставена без разглеждане частната касационна жалба на И. И. С. срещу определение №316 от 29.03.10г. по гр.д.№1311/09г. на ВКС, ІІ ГО, с което в производство по чл.288 от ГПК не е допуснато касационно обжалване на решението по гр.д.№405/09г. на В. окръжен съд и е потвърдено определение №135/13.07.10г. по гр.д.№1311/09г. на ВКС, ІІ ГО, с което в производство по чл.248 от ГПК са присъдени разноски. Частна жалба срещу определението на ВКС, І ГО е подадена от И. И. С.. Тя счита, че обжалваното определение неправилно е постановено от тричленен състав на ВКС, вместо от петчленен състав. Изложени са и други оплаквания срещу определението в частта, с която съдът се е произнесъл по въпроса за присъдените разноски по чл.248 от ГПК. Ответникът в производството [фирма][населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: Частните жалби срещу определения на тричленни състави на ВКС по чл.274, ал.1 от ГПК се разглеждат от друг тричленен състав. Това следва от изричната разпоредба на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Текстът е нов и съдържа отклонение от правилото на чл.218в, ал.5 от ГПК /отм./, че тези частни жалби се разглеждат от петчленен състав на ВКС. Тъй като частната жалба на И. С. срещу определение №316 от 29.03.10г. по гр.д.№1311/09г. на ВКС, ІІ ГО и определение №135/13.07.10г. по същото дело е подадена при действието на новия ГПК, тя правилно е разгледана по новия ред от друг тричленен състав на ВКС. На следващо място – определенията на ВКС, постановени в производство по чл.288 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване, тъй като с тях съдът се произнася окончателно по въпроса дали са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за разглеждане на спора по същество от ВКС. Частните жалби срещу тези определения са процесуално недопустими, както правилно е приел и предходният тричленен състав с обжалваното определение №516 от 23.11.10г. по ч.гр.д.№429/10г. на ВКС, първо гражданско отделение. И на последно място – определението по чл.248 от ГПК се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване съдебното решение – чл.248, ал.3 от ГПК. Това означава, че ако решението не подлежи на обжалване, каквито са например решенията на ВКС, то не подлежи на обжалване и определението по чл.248 от ГПК, с което необжалваемото решение се изменя в частта за разноските. Ето защо не следва да бъдат обсъждани подробно аргументите в частната жалба на И. С. за неправилност на постановеното определение по чл.248 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение