Решение № 8815 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2011 г.

Решение № 8815 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Мая Цончева - процесуален представител на Началника на МП "Пристанище Бургас - Център", против решение № 937 от 08.07.2011 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № 538/2008 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "Кумерио мед" АД, чието наименование е променено на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД писмо с изх. № 54/21.01.2008 г. произнесено от Началника на МП "Пристанище център" Бургас в частта, с която "Аурубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № BG00100721/12.01.2007 г., ЕАД № BG00100783/27.02.2007 г., ЕАД № BG00100794/05.03.2007 г., ЕАД № BG00100799/07.03.2007 г., ЕАД № BG001007109/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007110/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007123/16.03.2007 г. до датата на заплащането му - 02.04.2008 г. и 03.04.2008 г. в размер над 293 475,01 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Йорданова, оспорва жалбата, като в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" град Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Първоинстанционният съд е определил като спорен въпроса относно определената лихва върху допълнително определения ДДС с обжалвания акт на митническия орган. Съдът е приел, че спор между страните не е налице относно фактите по делото, които е установил по следния начин: "Кумерио мед" Ад, чието наименование е променено на "Аурубис България" АД през периода м. януари 2007 г. - м. март 2007 г. е осъществил внос на меден концентрат, оформен със седем митнически декларации, както следва: ЕАД № BG00100721/12.01.2007 г., ЕАД № BG00100783/27.02.2007 г., ЕАД № BG00100794/05.03.2007 г., ЕАД № BG00100799/07.03.2007 г., ЕАД № BG001007109/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007110/13.03.2007 г., ЕАД № BG001007123/16.03.2007 г. Във всички декларации е вписана фактурната стойност на стоката, определена по провизорна фактура от доставчика. В хода на извършен последващ контрол дружеството е представило финалните фактури за окончателния размер на цената на стоката. Митническият орган е приел, че са налице основания за определяне на нова митническа стойност, поради което и на осн. чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС е определен допълнителен размер на ДДС, като е посочил, че се дължи заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Определените допълнителни задължения са взети под отчет на датата на постановяване на съответните решения. Административният съд е уважил жалбата срещу обжалваната част от решението на митническия орган по следните съображения: направено е отграничение между компенсаторната лихва и лихвата за забава. Съдът е посочил правните основания за определяне и дължимост на компенсаторната лихва и тези, визиращи законната лихва. Изхождайки от правните основания на които се е позовал митническия орган в атакуваните решения, съдът е приел, че административният орган е приложил института на компенсаторната лихва, която е неприложима в настоящия случай, тъй като приложното й поле е при възникване на митническо задължение за компенсаторни продукти или вносни стоки под митнически режими, различни от този на процесните стоки. Съдът е приел, позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от ВАС, че определената от митническия орган компесаторна лихва в размер на 1 114 485,57 лева се явява незаконосъобразна в размера над 293 475,01 лева, поради и което писмото на началника на МП "Пристанище - Център" - Бургас с изх. № 54/21.01.2008 г. следва да се отмени в тази част. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на осн. чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23)." От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се установява, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Дружеството е получило уведомление с което се определя срок за плащане, изтичащ преди извършване на действието за вземането под отчет. В този смисъл факта на уведомяване на "Аурубис България" АД за допълнително определените задължения - главница, не следва да бъде преценяван като основание за дължимост на лихва върху неизплатената главница, считано от момента на изтичане на срока за плащане. Безспорно е между страните, че вземането под отчет е осъществено на 21.01.2008 г., уведомлението е получено от дружеството на 25.01.2008 г. 2008 г., като плащането на главницата е направено на 01 и 03. април. 2008 г. Следователно дружеството е в забава от 29.01.2008 г. - когато е изтекъл срокът за заплащане на определените задължения до датата на изплащане на дължимото. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че съдът неправилно се е позовал на тълкуването дадено от СЕС, тъй като същото съдържа само общи постановки и не дава отговор на спорния въпрос. С оглед изложеното подробно досежно дадените от СЕС тълкувания на нормите за които е направено преюдициално запитване се налага извод, че решението на СЕС е релевантно за спорния въпрос и е постановено по идентичен правен казус. Като е достигнал до същите правни изводи, АС град Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт, касаторът следва да заплати на ответника разноски, в размер на 136,91 лева.