Определение № 30 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 494/2009 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от С. В. С. чрез адв. П от САК срещу определение №178 от 24.02.09г.по в.ч.гр.дело №127/09г.на Плевенския окръжен съд,с което е отменено определение от 24.11.08г.,постановено по ч.гр.дело № 4295/08г.на Плевенския районен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез обезпечителна мярка”спиране на изпълнението”по изп.дело № 20087560400390. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочи бланкетно основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Липсва формулировка относно това кой е правният въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд. В писмен отговор ответницата по частната жалба Й. И. С. е на становище,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел,че неправилно първостепенният съд е допуснал поисканото обезпечение на бъдещ иск по молба на С. С. чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.дело № 2* след внасяне на 2000 лв гаранция,тъй като събраните по делото доказателства не обосновавали извод за вероятната му основателност. Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване – решен от въззивния съд процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалвания съдебен акт,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното определение правният въпрос е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт,като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК отново са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тази доводи биха съставлявали основание по чл.281 т.3 от ГПК за касиране на определението при вече допусната касация,но не и такова по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о