Определение № 4552 от 28.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 304/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. Лазаров чрез неговия пълномощник срещу решение №6968/21.11.2022 г. по адм. д. №2765/2022 г. на Административен съд София-град в частта, с която е върната преписката по заявлението на М. Лазаров за ново произнасяне на главния архитект на Столична община при съобразяване с мотивите на решението. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, но не е процесуално допустима за разглеждане при следните съображения: С решението, чиято частична отмяна се претендира, съдът е отменил отказа на главния архитект на Столична община за одобряване на схема за поставяне на преместваеми обекти в ПИ №68134.1004.115, обективиран в писмо № САГ21-АХ00-870/6 от 09.02.2022г. по заявление на М. Лазаро и е върнал преписката по заявлението на М. Лазаров за ново произнасяне от главния архитект. Развил е доводи, че не е доизяснен въпросът в рамките на административното производство с какво искане именно е сезиран главният архитект на Столична община-дали се иска изменение на действащата схема за съответния район, одобрена от СОС или лицето е заявило искане за издаване на разрешение за поставяне. Настоящата инстанция намира, че частта от диспозитива на решението, с която преписката се връща за ново произнасяне не е самостоятелна част на решението, а е процесуална последица от отмяната на оспорения отказ. В конкретния случай съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на органа за изясняване на действителната воля на подаденото от М. Лазаров заявление. Поради това и на основание чл. 172, ал.2 АПК и чл.173, ал. 2 АПК е върнал преписката на органа. Ако не е постановен диспозитив за връщане, то задвижената процедура би останала недовършена при неприлагане на реда по чл. 173, ал.3 АПК. Всъщност касаторът претендира касационната инстанция да отмени несамостоятелната част от диспозитива-тази за връщане на преписката, като постанови решение на основание чл.173, ал. 4 АПК, в което да задължи главния архитект да одобри схемата и определи срок, в който главният архитект да се произнесе. В случая обаче не е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 4 АПК, тъй като не се касае до издаване на документ. Както се посочи и по-горе, съдът не може да реши въпроса по същество, а следва да върне преписката на органа съобразно указанията на съда в решението. Предвид изложеното касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото -да се прекрати. Воден от горното,Върховният административен съд, второ отделение,