Определение № 10121 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. К. И. от гр. София срещу определение № 991/30.07.2024 г. по адм. дело № 778/2024 г. на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № СД-05-121 от 05.06.2024 г. на министъра на правосъдието за одобряване списък на кандидатите с нередовни документи, в частта по т. 129 от същата, и е прекратено производство по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и претендира отмяната му. Предявява оспорване и на заповед № СД-05-139/24.06.2024 г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен окончателният списък на допуснатите кандидати в конкурса. Ответникът по частната жалба - министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Ю. Борисова и И. Савов, в писмен отговор излага съображения за правилността на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, приема, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните: Предмет на оспорване пред административния съд е заповед № СД-05-121/05.06.2024 г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 36/07.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси, с която е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, а под № 129 в списъка фигурира жалбоподателят И. К. И., за който е прието, че не е приложил документи, удостоверяващи наличието на изискуемия 3-годишен юридически стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. С оспорената заповед, органът е предоставил 7-дневен срок на кандидатите за отстраняване на констатираните нередовности. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на настоящия жалбоподател срещу заповедта в обжалваната й част и е прекратил производство по делото. За да постанови горния правен резултат, административният съд е приел оспорването за недопустимо на основанията по чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Според формираните изводи, оспорената заповед е акт от категорията по чл.21, ал.5 от АПК - междинен акт, подготвящ издаването на последващите актове на министъра на правосъдието в хода на провеждания конкурс, т.е. няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Посочено е също, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването на процесната заповед, която не засяга пряко и негативно неговата правна сфера, а соченото в жалбата застрашаване на правата и интересите му при неотстраняване на констатираните нередовности на документите за конкурса, е хипотетично и би било резултат от бъдещо несигурно събитие. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Установеното в случая от фактическа страна и уредбата, съгласно приложимия ЗННД и Наредба № 36/7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси, налагат извода, че атакуваната заповед на министъра на правосъдието по чл. 5, ал. 1 от наредбата, не представлява подлежащ на обжалване акт, съобразно изричното правило на чл. 21, ал. 5 АПК. Както правилно е приел административния съд, процесната заповед, с която е обявен списък на кандидатите с нередовни документи в конкурса за нотариуси и е предоставен седемдневен срок за отстраняване на констатираните нередовности, е част от производството по издаване на административния акт за определяне на допуснатите до участие кандидати и за класирането на кандидатите за съответните райони, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Обосновани от доказателствата и в съответствие с приложимите нормативни разпоредби са изводите в оспореното определение относно характера на заповедта като междинен акт в административното производство, подготвящ издаването на акта по чл.5, ал.3 от Наредбата за обявяване на окончателния списък на допуснатите до конкурса кандидати, както и на крайния акт за класиране на кандидатите в провеждания конкурс, съотв. за вписването им в регистъра на Нотариалната камара. Процесната заповед има процесуално значение за хода на производството и подготвя бъдещото произнасяне на органа за допустимостта на кандидата, поради което същата не предопределя правото за участие в конкурса и не обективира окончателната воля на органа относно допустимостта на дадения кандидат. От изложеното следва недопустимост на жалбата поради липса на подлежащ на оспорване административен акт, както и на правен интерес за жалбоподателя. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Извън горното, видно е, че с частната касационна жалба е предявено оспорване и на заповед № СД-05-139/24.06.2024 г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен окончателният списък на допуснатите кандидати в конкурса за нотариуси. Разширяването на предмета на оспорване е недопустимо в производството по чл.229 и сл. АПК, но частната жалба в тази част има характеристиките на жалба срещу административен акт и следва да се изпрати на Административен съд – София област по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,