Определение № 51 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 876/ 12.02.2016 г. по гр. д. № 230/ 2015 г., с което Благоевградски окръжен съд, след като отменя решение № 41/ 07.01.2015 г. по гр. д. № 814/ 2015 г. на Районен съд – Гоце Делчев, отхвърля исковете на Л. С. Б., М. И. В., К. К. Т. и Ч. К. Б. за осъждането на Е. К. И. на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които пречи да бъде упражнявано правото на собственост върху един поземлен имот в [населено място], общ. Г., а именно: да премахне изградените входна врата от към страната на улицата, подпорната стена на границата на двата имота и барбекюто и да възстанови зазидания вход към горната по-висока част от имота от към улицата-тупик. Решението се обжалва от М. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроси относно обхвата и тежестта за провеждане на доказването по негаторния иск. Касаторът счита, че въпросите обосновават изводите на въззивния съд и обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон. Касационното основание от чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК обосновава с довод, че искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен по съображения, които надхвърлят обхвата на доказване по отнесения до съда правен спор. Ответникът по касация Е. И. не намира повдигнатите от касатора въпроси да обосновават въззивното решение, включително не съзира привременна пречка за допустимост на касационното производство във висящото тълкувателно дело № 4/ 2015 г. ОСГК на ВКС. По същество намира решението правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички други предпоставки за нейната редовност и допустимост. Поставените въпроси обосновават изводите на въззивния съд, но попадат в предмета на тълкувателно дело № 4/ 2015 г. ОСГК на ВКС. Съображенията за това са следните: В исковата молба Е. С. Б., на която касаторът е правоприемник, и останалите (необжалвали) въззивното решение ищци са обосновали искането си за защита по чл. 109 ЗС с твърденията, че по давност и наследствено правоприемство от С. К. Б. са собственици на един застроен поземлен имот № 46 в [населено място] от 320 кв. м., който попада в два съседни УПИ V и VI от кв. 7 по плана на селото, а ответникът по касация, която е собственикът на УПИ III, съседен на застроения поземлен имот, чрез своите действия пречи на наследниците да упражняват своето право на собственост, защото е затворил сукака с входна врата откъм страната на улицата-тупик, изградил е подпорна стена и барбекю, зазиждайки и входа към горната по-висока част на имота. Наследниците на С. Б. са поискали ответницата да бъде осъдена да възстанови предишното положение. В отговора на исковата молба ответникът по касация е оспорил исковете с възражения по активната материална легитимация и с твърдения, че действията му са законни (съответстват на издадено разрешение за строеж) и търпими. С първоинстанционното решение исковете по чл. 109 ЗС, предявени при условията на активно субективно съединяване, са уважени. Първостепенният съд приема, че: 1) липсва спор за придобитото по давност и наследствено правоприемство право на собственост върху поземления имот; 2) действията на ответника по касация, собственик на съседния УПИ, са пречка за упражняване на абсолютното вещно право, доколкото поставената врата на улицата-тупик и изградените подпорна стена и барбекю възпрепятстват достъпа и навлизат в наследения имот. Решението е обжалвано от ответника по касация с оплакване, че е въвел своевременно спор и за правото на собственост. Въззивният съд намира оплакването в жалбата основателно и отхвърля исковете по чл. 109 ЗС със съображения, че ищците не са доказали качеството си на собственици. Обсъждайки събраните гласни и писмени доказателства по предпоставките на оригинерното основание от чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд е констатирал разминаване в заявената с исковата молба площ на поземления имот № 46 (от 230 кв. м. вместо от 320 кв. м.) и в неговото разположение (само върху УПИ V вместо върху УПИ V и VI на кв. 7 по плана на [населено място]). Тези несъответствия между заявените параметри в обекта на правото на собственост и установените по делото въззивният съд е квалифицирал като съществени и достатъчни, за да изключи активната материална легитимация на наследниците на С. Б. като собственици на имота. Поради това въззивният съд не пристъпва към обсъждане на събраните доказателства за това, има ли предприети и в какво точно се изразяват действията на ответника по касация, но е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете по чл. 109 ЗС. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира процесуалните въпроси за обхвата и тежестта при провеждане на доказването по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС за обуславящи въззивното решение. Противоречието в съдебната практика при тяхното разрешаване е причината да се образува тълкувателно дело № 4/ 2015 г. ОСГК на ВКС при общото основание от чл. 124, ал. 1, пр. 1 ЗСВ. Тълкувателното дело е висящо. Следователно е безпредметно настоящият състав да процедира при условията на чл. 292 ГПК, но е длъжен да спре касационното производство до приключване на тълкувателното дело. При тези мотиви, съдът