Решение № 13391 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2014 г.

Решение № 13391 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Интерцитрус" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Никола Габровски" № 1 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Владайска" № 75, ет. 2, ап. 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Горанов, против решение № 2028/15.11.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 663/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за възстановяване на погрешно събрани суми за лихви на началника на Митница Бургас, обективиран в писмо изх. № 4402-2102/11/16.02.2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението противоречи на чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, на чл. 211, ал. 1, б. "б" от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ. Според посочените законови текстове лихва за забава върху митните сборове се дължи от изтичането на срока за доброволно изпълнение, определен от митническия орган, което се потвърждава от приетото в решение на СЕС по дело С-546/09. В касационната жалба се твърди също така, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасянето му по искането за обявяване частична нищожност на решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас, както и в това, че не се е аргументирал защо прилага една част от посоченото решение, а именно, че лихви се дължат от датата на приемане на ЕАД, но не прилага правните основания на чл. 232, § 1, б. "б" от МК, чл. 211, ал. 1, б. "б" от ЗМ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, визирани в същото решение. Претендира се отмяна на решението на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения отказ на началника на Митница Бургас и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщението за решението на първоинстанционния съд е връчено на 09.12.2013 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 21.12.2013 г. Същата е подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт от надлежна страна, за която той е неблагоприятен. Изложеното налага извод за допустимост на оспорването. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил отказ за възстановяване на погрешно събрани суми за лихви в общ размер 10 746. 20 лв. на началника на Митница Бургас, обективиран в писмо изх. № 4402-2102/11/16.02.2012 г., постановен по подадено от дружеството искане за възстановяване вх. № 4402-2102/11/18.01.2012 г. Спорът относно допустимостта на оспорването е разрешен с определение № 7103/23.05.2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 6513/2013 г. Съгласно чл. 236 от МК възстановяването на вносните или износни сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с чл. 220, § 2. По аргумент на чл. 241 от МК могат в този случай да се възстановяват и нормативно определени лихви и лихви за забава. Производството по възстановяване и опрощаване е регламентирано в чл. 865 - чл. 875 ППЗМ. Съгласно чл. 869, ал. 1 от същия правилник решаващият митнически орган уважава или отхвърля искането с мотивирано решение. Чл. 243 МК регламентира обжалваемост на всички решения на митническите органи, свързани с прилагането на митническото законодателство от лицето, което те засягат пряко и лично. Съгласно чл. 220, ал. 1 МК обжалването на тези решения е по реда на АПК. В искането за възстановяване на лихвите в размер на 10 746.20 лв. дружеството е посочило, че техният размер е погрешно изчислен в резултат от неправилното определяне на началния момент, от който се дължат. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че правилно в своя отказ митническият орган се е позовал на влезлия в сила административен акт - решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК и е установена с влязло в сила съдебно решение. Административният акт е влязъл в сила във всички свои части включително т. 6, определяща началния момент, от който се дължи лихвата. Така постановеното решение е правилно. Задължението за мито и ДДС на дружеството е определено по основание и размер с решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас. В т. 3 от същото е посочено, че датата на възникване на митническото задължение за всяка отделна митническа декларация на основание чл. 204 § 2 МК и чл. 199, ал. 3, т. 1 ЗМ е съответната дата на поставяне на стоките под режим. Съгласно т. 6 от него лихва се дължи върху определените публични вземания от датата на възникване на митническото задължение по всеки един ЕАД. По отношение на един ЕАД производството по оспорване на посоченото решение е прекратено с влязло в сила определение на Административен съд - Бургас. Решението на същия административен съд - № 1455/15.12.2010 г. по адм. д. № 1064/2009 г., с което решението на зам. началника на митницата е отменено в останалата му част, касаеща 16 броя ЕАД, е било предмет на касационно оспорване. С решение № 14322/07.11.2011 г. по адм. д. № 4114/2011 г. на Върховния административен съд то е отменено и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Интерцитрус" ООД против решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас. Касационното решение съгласно чл. 223 АПК е окончателно. От страна на дружеството при съдебното обжалване на решението на зам. началника на Митница Бургас не са навеждани конкретни доводи за незаконосъобразност на същото в частта, определяща началния момент, от който се дължи лихвата, но ясно е заявено, че то се оспорва изцяло и се претендира отмяната му във всички негови части. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Без да се излагат конкретни мотиви относно началния момент на дължимост на лихвата, определен в решението на зам. началника на митницата, с решението си ВАС на практика го е потвърдил изцяло. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а несъобразяването на съдебното решение с тълкуване на норма на общностното право, дадено от СЕС, основание за материална незаконосъобразност, което също е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Недопустимо е първоинстанционният съд в производство по оспорване на друг административен акт, какъвто е отказът за възстановяване, и касационният съд в производство по касационно оспорване на решението на административния съд, постановено във връзка с оспорването на този друг административен акт, да извършва касационна проверка за законосъобразност на влязло в сила съдебно решение на ВАС, постановено в друго касационно производство, което е окончателно съгласно чл. 223 АПК, и не подлежи на какъвто и да е следващ инстанционен контрол. На практика искането на касатора, заявено в касационната му жалба, се свежда именно до това. Доколкото решенията на СЕС по преюдициални запитвания не са основания за отмяна на съдебните решения, а такова съгласно чл. 239, т. 6 АПК е само решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и доколкото според твърденията на касатора пред този съд има образувано дело, то едно решение, отговарящо на изискването на чл. 239, т. 6 АПК, би било основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърден административният акт, а именно решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас. Към настоящия момент обаче правилно и законосъобразно Бургаският административен съд е съобразил влезлия в сила административен акт, за да обоснове извод за законосъобразност на отказа на митническия орган за възстановяване на надвзети лихви. Неоснователни са доводите на касатора за това, че при постановяването на своето решение административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Началният момент на дължимост на лихвата е определен в т. 6 от решението на зам. началника на митницата от датата на възникване на митническото задължение по всеки един ЕАД, а датата на възникване на митническото задължение е определена в т. 3 като датата на поставяне на стоките под режим на основание чл. 204 § 2 МК и чл. 199, ал. 3, т. 1 ЗМ. Цитираните разпоредби действително определят, че митническото задължение възниква в момента, в който стоката е поставена под съответния митнически режим. Що се отнася до разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" МК, цитирана в т. 6, тя действително регламентира дължимост на лихва за забава, когато сборовете не са платени в определения срок, но не може да се приеме, че като не се е съобразил с тази разпоредба, поради изложените по-горе съображения съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Административният орган е приел, че лихва се дължи от датата на поставянето на стоката под съответния митнически режим, както и че лихва се дължи на посоченото правно основание. Законосъобразността на издадения от него административен акт, обективиращ това негово решение, не може да бъде преразглеждана в производство по обжалване на друг административен акт. Искане за прогласяване частична нищожност на решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас по отношение началния момент на лихвата не е заявено пред Бургаския административен съд с жалбата против отказа за възстановяване на надвзети лихви. В писмени бележки от 08.10.2013 г. адв. Горанов е заявил това искане като го е мотивирал с грубо нарушение на основни нормативни положения, разтълкувани от СЕС. Доколкото то е несвоевременно заявено, съдът не дължи произнасяне по него и липсата на отделен диспозитив не е съществено процесуално нарушение. Материалната незаконосъобразност на един административен акт не е основание за неговата нищожност и дори да се приеме, че съдът е следвало по реда на косвения съдебен контрол да обсъди дали този друг административен акт е нищожен или не, доколкото необсъждането му не се отразява на правилността на крайните изводи в обжалваното съдебно решение, то не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение. Поради така изложените съображения решението на Административен съд - Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представляван в настоящото производство, не е изразил становище по касационната жалба и не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора на касатора разноски също не следва да се присъждат.