Определение № 5589 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4246/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Пешев против определение № 1932 от 21.02.2024 г., постановено по адм. д. № 342/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на М. Пешев против писмо изх. № САГ23-ГРОО-2114/12.12.2023 г. на Главният архитект на Столична община, с което по повод подадено заявление от жалбоподателя за разрешаване изработване на проект за ПУП – ПЗ за ПИ с идентификатор 68134.1982.88 по КК на район „Витоша“ – СО, същият е уведомен, че имотът попада в неурегулирана територия като за оптималното и целесъобразно устройство на територията в съответствие с ОУП на СО, актуалната кадастрална основа и действащата нормативна уредба се изследва възможността за изработване на служебен, цялостен ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ, придружен със схеми на техническата инфраструктура, осигуряващ транспортен достъп до поземлените имоти и създаващ възможност за изграждане на необходимата техническа инфраструктура и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното писмо има уведомителен характер, не съдържа властническо волеизявление и с него не се засягат права и не се създават задължения за жалбоподателя, поради което прави извод за липса на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт. Характерът на оспорения акт следва да се определя според неговия смисъл и последиците, които поражда. Предвид факта, че органът е сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт, както и от съдържанието на оспореното писмо следва извод, че по същество същото представлява изричен отказ да се разреши допускане изработване на проект на план за застрояване. Изложените в същото съображения са фактическите основания на постановения отказ, които следва да се имат предвид при проверка на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява съдебен акт в нарушение на материалния закон, който следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на М. Пешев сумата 30 лв. представляваща заплатена държавна такса за настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,