Определение № 1943 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 197/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД против решение № 1203/25.11.2024г. по гр.д.№ 2032/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 530/10.04.2024 г. по т.д.№ 766/2023г. на Софийски градски съд, в частта му с която са уважени предявените от К. Н. Х. обективно съединени искове срещу касатора, като: 1/ е признато за установено, на основание чл. 95б, ал.1, т. 1 от ЗАПСП, че „БТВ Медиа Груп„ ЕАД е извършило нарушение на авторските права на К. Х., върху индивидуализирани в диспозитива на решението - с наименование, продължителност и дата на публикуване на интернет страницата www.youtube .com, в канал с наименование „Ultras Hammers„ - 5 видеоклипа, което нарушение се изразява в осъществено използване на части от тези произведения, без съгласието на автора, чрез преработка и предлагане по безжичен път достъп на неограничен брой лица, като част от предаването „Преди обед“ от телевизионната програма на 21.09.2022 г., излъчена по телевизия БТВ и достъпна на интернет страницата www.btv.com .; 2/ „БТВ Медиа Груп „ ЕАД е осъдено да заплати на К. Х., на основание чл. 95 ЗАПСП сумата от 6 000 лева – обезщетение за претърпени от същия имуществени и неимуществени вреди от така установеното нарушение, съизмерими с неполучено възнаграждение за използването на произведенията и претърпени негативни психически изживявания от нарушението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2023г. до окончателното й изплащане; 3/ постановено е разгласяване диспозитива на решението, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, за сметка на ответника. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: Неправилно е отречено, че за процесното използване на авторските произведения на К. Х. от ответното дружество, намира приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Неправилно е ограничението й до „цитиране“ на литературни произведения, но не и на аудио-визуални такива, както и че „обзорът“ следва да е на самото цитирано произведение, независимо от относимост към конкретната тема, каквито ограничения законодателят не е предвидил. Като е приложил стеснително тълкуване на разпоредбата, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона. Противен извод би обосновал извод за правомерно използване на произведенията на ищеца, доколкото от събраните доказателства, вкл. свидетелски показания / анализирани подробно в относимост към този довод /, се установяват всички предпоставки от хипотезиса на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Страната навежда съображения против извода на съда, че не се установява изискуемото от разпоредбата „посочване на автора„, предвид обозначаването на кадрите с „Източник:youtube“, доколкото това съответствало на обичайната журналистическа практика и при установената фактическа обстановка – неустановимост на автора при извършената нарочна проверка в съответната секция на канала, към момента на изготвяне на репортажа, за което свидетелства журналистката С. Г.. Според касатора, при липсата на директен линк към facebook страницата в интернет към същия този момент, посочена от свидетелката, осъществената от нея проверка се явява извършена добросъвестно и с дължимата грижа. Не са ангажирани от ищеца доказателства, че към момента на изготвяне на репортажа същият е могъл да бъде идентифициран, като автор на видеоклиповете, вкл. чрез данни в youtube канала „Ultras Hammers“, който сам администрира, поради което няма пречка да променя, изтрива, допълва и изобщо – да контролира съдържанието на страницата по свое усмотрение. Още повече – при неустановимо обозначение като автор, към релевантната за спора дата, предвид последващо въведена друга и липса на архивирани данни. Според касатора е неправилно да се уважи претенция на автор, в хипотеза като настоящата, в която същият не се е погрижил да спази ЗАПСП, като посочи името си „по обичайния за това начин“ / арг. от чл. 6, ал. 1 ЗАПСП /, в случая - на мястото, където са публикувани видеоклиповете. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение, като прекомерен спрямо установените вреди. По начало, съобразяването му и предвид „личността на автора„, предполагаща по-висока репутационна щета, касаторът твърди в разрив с обхвата на твърдените от самия ищец неимуществени вреди. Относно имуществените, неправилно съдът е отказал да кредитира свидетелските показания на С. Г., за обичайно възнаграждение до 200 лева на минута ползване на авторски произведения, в практиката на ответното дружество. Не са съобразени от съда и множество, релевантни за определяне размера обстоятелства, като: 1/материалът, инкорпориращ нарушението е свален незабавно след противопоставянето на ищеца; 2/ положени са обичайните усилия за откриване на автора, коментирани по-горе; 3/ неположена от самия автор грижа за надлежното му обозначаване като такъв; 4/ инициирани от ответника и водени добросъвестно преговори за доброволно разрешаване на спора, осуетено от поведението на ищеца; 5/ малкото времетраене на нарушението - сумарно до около 120 секунди. Ответната страна – К. Х. – оспорва касационната жалба, поради необоснованост на допълнителните селективни критерии по формулираните въпроси, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с подробни доводи, съобразени при произнасянето по –долу. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че пред него не е пренесен спора относно авторството на ищеца и разгласяването на произведенията на същия– чрез публикуване на интернет страница www.youtube.com, представляваща страница за споделяне на видеоклипове от потребители и по-конкретно – в канал с наименование „ Ultras Hammers„, със съответна продължителност на всеки от клиповете. Не е пренесен и спор относно факта, че части от видеоклиповете, с обща продължителност около 128 секунди, са използвани в телевизионна програма на телевизия БТВ, в телевизионното предаване „Преди обед“ на 21.09.2022г., като предаването е публикувано и на интернет страницата на телевизията www.btv.com. Приел е, че няма между страните спор и относно факта, че към момента на изготвяне и разпространение на предаването на БТВ, данни за авторството на К. Х. – установени към последващ момент за налични към видеоклиповете, в youtube канала „Ultras Hammers“, чрез записа „ Видео: IDOLUM ( Kristiyan Bore Hristov )„ - не е имало. Безспорно е счетено и съдържанието на нарушението: използване чрез преработка на авторските видеоклипове и предлагане по безжичен път достъп до неограничен брой лица. Спорни е счел въпросите: налице ли са предпоставките за приложение на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, както и относно размера на дължимите обезщетения, при липса на основание за свободно ползване съгласно посочената разпоредба. Относно приложението на чл. 24, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 23 ЗАПСП въззивният съд не е споделил съображението на първоинстанционния – че разпоредбата е приложима само за литературни произведения, а напротив – извън изключението „компютърни програми„, съгласно ал. 2 на разпоредбата, всички останали видове произведения са възможен нейн обект, като при аудиовизуалните „цитирането„ се изразява във възпроизвеждане на малки части от тях, оформени така, че да не представляват копираща творба. Приел е, обаче, че „цитирането„ по смисъла на разпоредбата е да се направи „обзор“ на самото авторско произведение, от което се цитира, а не и на външни обстоятелства и събития, макар свързани с темата на произведението, вкл. не и за обзор на друго авторско произведение, в случая - на филма „Нямаш място в нашия град“ и на поведението и емоциите на агитката на футболен клуб „Миньор-Перник“. За този си извод съдът се е позовал на постоянната практика на СЕС, по приложението на чл. 5, ал. 3, б.“г“ от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 22.05.2001г.: решения по дела С-435/12, С-138/16, С- 145/10, в които е прието, че различните изключения и ограничения по чл. 5, пар. 2 и 3 от Директивата подлежат на стриктно тълкуване, като разпоредбите отклоняващи се от общ принцип / в случая – от принципа за изключително право на авторите да разрешават или забраняват възпроизвеждане на техните произведения /, установен със същата Директива, трябва да бъдат предмет само и единствено на стриктно тълкуване. Наред с тази, съдът е констатирал и липса на друго, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП условие за приложение на разпоредбата - непосочване на автора на цитираното произведение. Съдът е споделил, че от събраните по делото доказателства / в частност – показания на св. С. Г. / не се установява добросъвестно проведена от служители на телевизията проверка за установяване автора на видеоклиповете, при дължима по-голяма от обичайната грижа, в качеството на професионалисти, занимаващи се по занятие с използване на защитени за авторство произведения. Съдът е отчел, че ответникът не е доказал осъществена пълната възможна проверка / при съобразена от първоинстанционния съд за възможна такава в съответна интернет страница във facebook /, позовавайки се на показанията на самата свидетелка, за неизчерпателност на издирването, изхождайки от убеждението, че се касае за любителски / фенски / видеоклипове, за които е обичайно авторът да не се афишира. Следователно, не се установява посочването на автора да е било невъзможно. При така установеното, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП е счетена за неприложима. Относно размера на присъденото обезщетение съдът е коментирал, като негодни за определяне на обезщетението за имуществени вреди, събраните писмени и гласни доказателства, за средната пазарна цена на ползването на авторски произведения от съответния вид, с която се съизмерва пропусната за автора полза от използване на произведенията му без негово съгласие / среден размер на лицензионно възнаграждение за съответния вид ползване /. Поради това съдът е счел, че същото следва да се определи съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. с чл. 95, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП, съобразявайки и относими, налични по делото данни, като приходите на нарушителя от използване на произведението, съизмерими с приходите от реклама в предаването и на сайта, на който предаването е било публикувано, но не всички, а само рекламния спот в непосредствена близост с по времето на излъчване на части от процесните видеоклипове: по признание на самия ответник 875,61 лева от излъчване на предаването и 18,82 лева от реклама на интернет страницата на телевизията, на която е било публикувано. С оглед репариращата функция на обезщетението са счетени за съобразими и понесените разходи по създаване на произведенията, за които, обаче, не са събрани доказателства, като съдът е коментирал обстойно негодността на представените от ищеца. В съответствие с изричен довод на ищеца във въззивната му жалба, въззивният съд е обосновал завишения размер на обезщетението с „личността на автора„: събраните гласни доказателства / св. Д. и Й. /, че К. Х. се ползва с привилегия на агитката на футболен клуб „Миньор – Перник„, с каквато разполагат само още няколко човека, да заснема събитията й, изграждайки определено ниво на доверие в тази затворена общност, основано на начина по който реализира заснемането, монтирането и разпространението на видеоклиповете за нея. От една страна личността му е изключително значима за качеството на материала, а от друга - с нарушението на авторските му права е накърнено доверието на тази, обичайно затворена общност. Отделно са съобразени показанията на тези свидетели, за претърпени от К. Х. яд и разочарование, при узнаване за нарушението, желание да преустанови работа в България, тъй като тук не се пази и цени трудът. Съдът е приел, че доказателства за вреди над обичайните / чрезвичайни / не са събрани, поради което и общият размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди е определен на 6 000 лева, като изрично е посочено, че при определянето му е отчетено и поведението на автора – създал трудности за установяване на самоличността му, макар и преодолими, които лесно би могъл да осуети с простото си обозначаване в канала Youtube. Размерът изрично е обоснован и с целена за нарушителя възпираща и предупредителна функция, без да се прекрачват границите на справедливостта и да се стига до неоснователно обогатяване за автора. В аспект на последното е отчетено и обстоятелството, че видеоклиповете изначално не са създадени с търговска цел. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за свободно използване на части от произведения, при обзор, предвижда ли такава възможност единствено когато се отнася до обзор на авторовото произведение, но не и на темата, на която то е посветено ? – допълнителният селективен критерий се обосновава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с определение по т.д.№ 2193/2022 г. на І т.о. на ВКС; 2/ Представлява ли фактор „ с оглед личността на автора„ при определяне на обезщетението обстоятелството, че е един от няколко човека, допуснати до снимане на мачовете, без да е заявено от ищеца в исковата молба настъпване на вреди в този контекст или следва да се приеме от съда за част от фактическата обстановка ?; 3/ Съдът служебно може ли да „допише„ исковата молба, въвеждайки че авторът е претърпял репутационни вреди „ с оглед личността„, предвид че авторът е един от няколкото човека, допуснати до снимане на мачовете, но такива вреди не са заявявани в исковата молба ?; 4/ Може ли съдът, при присъждане на обезщетение за нарушено авторско право, да завиши същото, добавяйки обезщетение за вреди, които, според съда, са настъпили, но не са посочени от ищеца в исковата молба ? – допълнителният селективен критерий по въпроси 2 - 4 вкл. се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в ТР № 3/01.08.2024г. по тълк.дело № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС и в решение по гр.д.№ 7040/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС; 5/ Правилно ли е да се уважи претенцията на автор, за нарушаване на правата му поради непоискано съгласие, в случай че авторът не се е погрижил да спази ЗАПСП и името му да е посочено по „обичйния за това начин“ върху оригинала на произведението – арг. от чл. 6, ал. 1 ЗАПСП ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с определение по т.д.№ 2193/2022 г. на І т.о. на ВКС; 6/ Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им за определяне на обезщетение за неимуществени вреди ? – допълнителният селективен критерий и тук е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 4/1968г. и с приетото в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по т.д.№ 362/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2663/2015 г. на І т.о., т.д.№ 1015/2011г. на ІІ т.о., т.д.№ 1398/2014 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2766/2014 г. на І т.о., т.д.№ 72/2016 г. на І т.о., тд.№ 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС. По всеки от формулираните въпроси формално се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на отговорите им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият от въпросите е предпоставен от възражението на ответника, за приложимост на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, според която разпоредба - без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица за цели като критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. Отговор на въпроса действително е даден в мотивите на въззивното решение, в противен на поддържания от касатора смисъл, но независимо от това въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като независимо какъв би бил отговорът му, установената от въззивния съд липса на едно от условията, при които е допустимо свободното използване – посочване на автора – не е спазено, без да е налице визираното в разпоредбата допустимо изключение - това да е било обективно невъзможно. С това, на самостоятелно основание е налице осъществено нарушение на авторското му право върху използваните произведения, предпоставящо обезщетяване. Не е удовлетворен и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираното определение на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не попада в обхвата на преценимата по чл. 280, ал. 1 ,т .1 ГПК съдебна практика. Не може да бъде споделен довода на ответната страна, че отговор на въпроса е даден в решение по т.д.№ 523/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, поради което е неприложима хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК, доколкото настоящият състав би споделил даденото разрешение. Това е така, защото стриктното тълкуване на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, основано на практиката на СЕС по приложението на чл. 5, ал. 3, б.“г“ от Директива 2001/29/ЕО на ЕП и Съвета от 22.05.2001 г. / цитирана и от въззивния съд /, е разгледано в различен от настоящия спор аспект. Даденият отговор - за недопустимо разширително тълкуване на хипотезите за свободно използване на произведение и стриктно прилагане на конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване – е формиран досежно визираното в чл. 24, ал. 1 ,т. 2 ЗАПСП условие - за посочване автора на цитираното произведение. Това задължение - за посочване на автора, наред с посочването на източника, съдът е счел, че не е предпоставено от преценка дали се касае за „критика“ или за „обзор“, защото такава преценка би била отклонение от изискването за стриктно тълкуване на ограниченията по отношение изключителното право на авторите […] да разрешават или забраняват възпроизвеждане изцяло или отчасти на техни произведения … / в аспект на предходно формирана практика с решение по т.д.№ 1771/2016г. на І т.о. на ВКС /. Решението, както и цитираните решения на СЕС, не дават отговор на въпроса: с оглед буквалната редакция на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, но и съобразявайки общите принципи на защита на авторските права, изведени в преамбюла на цитираната Директива, стриктното тълкуване на нормата, изведено в цитираните решения на СЕС, позволява ли прилагане на понятията „критика„ и „обзор“ към обекти, различни от цитираното произведение / каквато е тезата на касатора /, т.е. за цели, различни от критика и обзор на самото цитирано произведение. Доколкото ,обаче, въпросът не удовлетворява изискването за правен, защото отговор на същия не би обусловил сам по себе си различен от настоящия правен резултат / поради прието от въззивния съд за неизпълнено условие, за използването на произведението без възнаграждение за автора – изрично посочване на същия /, касационното обжалване не следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При това, обосноваването й не е удовлетворено с формалното цитиране на нормата, а се нуждае от позоваване на конкретни цели на закона /ЗАПСП/ и тълкувателни способи, навеждащи на допустимо „стеснително“ тълкуване на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, в поддържания от касатора смисъл. Следващите три въпроса / 2 - 4 вкл. / са предпоставени от довода на касатора, че ищецът не е въвел в обхвата на търпените неимуществени вреди репутационни такива, свързани с личността му, в коментирания от въззивния съд аспект - като един от малкото, които затворената общност на агитката на футболен клуб „Миньор Перник„ допуска до и на които поверява заснемането на събития с нейно участие или поведение на мачове, с участие на отбора, предвид което същият се ползва с особеното й доверие. Въпросът не кореспондира с действителното съдържание на претендираните от ищеца, като търпими от нарушението, неимуществени вреди. По начало, исковата молба не съдържа обстоятелствена част относно тяхното съдържание, извън общото им квалифициране като „болки и страдания„, с което не отговаря на изискването за редовност и е следвало да се остави без движение от първоинстанционния съд, а при бездействие на същия – от въззивния съд, съгласно задължителните указания на ТР № 1/17.07.2001г. по гр.д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС, в тази си част запазили своето действие и след постановяването на ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / т.5 /. С въззивната си жалба, обаче, ищецът се е позовал на неимуществени вреди със съдържанието, относимо към формулираните въпроси, с което е отстранил нередовността, обезсмислящо изричното й указване от въззивния съд, но задължаващо года се произнесе в съответствие с направеното уточнение. В този смисъл, позоваването от въззивния съд на специфични неимуществени вреди, търпими „с оглед личността„ на автора, не съставлява произнасяне в разрив с диспозитивното начало в процеса. Това изключва удовлетворяване на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросите не кореспондират с действителния предмет на спора. Предвид това, не подлежи на коментар соченият допълнителен селективен критерий. Петият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, по идентични съображения. Изхожда от неустановима от решаващите мотиви на въззивния акт предпоставка, тъй като съдът не е отказал да прецени, при определяне размера на обезщетението, обстоятелството че ищецът сам с поведението си е затруднил ответника, в установяване на авторството му, а изрично го е посочил като значимо обстоятелство. Доколко тежестта на това обстоятелство е правилно отчетена, наред с всички останали, счетени за значими при определяне справедлив размер на обезщетението, е въпрос по правилността на съдебното решение, с оглед събраните доказателства, преценима в друга фаза на касационното производство, след преодоляване на фазата по селекция на касационната жалба и на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Шестият въпрос е формулиран по начин, който не допуска общовалиден, извън конкретиката на спора и съдържанието на събраните доказателства, отговор по приложението на правна норма или правен принцип. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, доколкото приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, е обусловил решаващи мотиви на въззивното решение, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий с цитираната задължителна практика – ППВС № 4/1968г., на която се основава и цитираната от касатора казуална практика на Върховен касационен съд. В същото е указано съобразяване на всички относими обстоятелства и събрани доказателства, вкл. в съвкупност, и мотивирано обосноваване размера на дължимото обезщетение, в съответствие със значението и приноса на всяко от установените релевантни обстоятелства, спрямо вида, съдържанието, интензитета и продължителността на търпимите от пострадалия болки и страдания. Видно от пояснението към въпроса, касаторът не твърди съдът да не е съобразил относимо към определяне размера на обезщетението обстоятелство / извън това за създадено от самия автор затруднение за издирването му – предмет на пети въпрос, невярно като твърдение, по вече изложените съображения /, нито твърди да е съобразено от съда конкретно неотносимо обстоятелство / извън репутационните щети, с оглед личността на автора, заявено в аспект различен от порока „противоречие с материалния закон„ порок на въззивното решение – нарушение на диспозитивното начало в процеса, а не като принципно неотносим фактор при определяне на обезщетението /. Касаторът твърди, че тежестта на всяко от съобразените е неправилно преценена в обосноваване на конкретния размер на обезщетението. Така обоснован, касационният довод за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД не изисква отговор за вида на преценимите критерии – по начало различни за всеки отделен спор, а за оценката им – поотделно и в съвкупност - при определяне размера на обезщетението. Следователно, отговор на формулирания въпрос не би обусловил сам по себе си различен от настоящия правен резултат и като такъв не удовлетворява изискването за правен, тъй като само в обхвата на касационните доводи за неправилност се простират правомощията на настоящата инстанция, извън служебната преценка за валидност и допустимост на въззивното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение