Определение № 9203 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 216а, във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Каталеа 77“ ЕООД, с ЕИК 204826723, срещу Определение № 697 от 27.06.2024 г., постановено по преписка № КЗК-511 по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) за 2024 г. С предявената частна жалба са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност на извършената от КЗК преценка на последиците при недопускане на временна мярка „спиране на производството“. Твърди, че отрицателните ефекти върху обществения интерес биха имали превес, тъй като допуснатите в решението за откриване на процедурата нарушения биха ограничили кръга на потенциални участници в процедурата. Излага доводи, че процедурата няма спешен характер, което не било съобразено от Комисията. Изразява становище, че при отваряне на ценовите предложения на участниците в процедурата и последваща отмяна на решението за откриване поради негова незаконосъобразност, би се стигнало до нарушаване на конкуренцията между тези участници. По изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалвания акт на КЗК и постановяване на определение, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществената поръчка. Ответникът - „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК 115010670 представя подробно писмено становище, с което оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Аргументира подробни съображения, свързани със специфичния предмет на обществената поръчка, важността на проекта и значимостта му. Акцентира на негативните последствия за обществените интереси при евентуално налагане на временната мярка. За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, която има интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в рамките на предвидения в чл. 216а, ал. 1 ЗОП срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното Определение № 697 от 27.06.2024 г., постановено по преписка № КЗК-511 от 2024 г., Комисията е оставила без уважение искането, предявено от „Каталеа 77“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура“ с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) на „Реконструкция и доизграждане на вътрешна водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Рогош – Скутаре, съгласно договорните условия на ФИДИК – жълта книга“ в две обособени позиции: Обособена позиция № 1: „Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на с. Рогош, агломерация Рогош – Скутаре“ и Обособена позиция № 2: „Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на с. Скутаре, агломерация Рогош – Скутаре“, с уникален номер на поръчката в ЦАИС АОП: 00197-2024-0015, открита с решение № F514094 от 23.05.2024 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и е извършила дължимата преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. Комисията е акцентирала върху обстоятелството, че настоящият частен жалбоподател носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата. Приела е, че изложените в тази връзка мотиви не предполагат, че интересите на страните и по-специално на „Каталеа 77“ ЕООД ще бъдат увредени по необратим начин, който да изисква допускане на обезпечителната мярка, като е взела предвид, че не са представени и доказателства. Наред с това, от КЗК е изразено становище, че доводите, касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка, са такива по същество и Комисията не следва да се произнася по тях в това производство. Същевременно, Комисията е стигнала до заключение, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото, тъй като предметът на поръчката е свързан с реконструкция и доизграждане на вътрешна водоснабдителна и канализационна мрежа на с. Рогош и с. Скутаре. Посочените дейности са възприети от КЗК като такива от значим обществен интерес, тъй като имат за цел подобряване качеството на живот на гражданите. По тези причини е направен извод, че спирането на процедурата би рефлектирало негативно върху интересите на обществото. Предвид изложеното КЗК е приела, че в случая е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП – отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от налагане на мярката. Освен това, за да обоснове, че интересите на „Каталеа 77“ ЕООД няма да бъдат нарушени, Комисията е съобразила чл. 112, ал. 8 ЗОП, който предвижда, че възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение. По подробно изложените в обжалваното определение съображения искането за налагане на временната мярка е оставено без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". По предписанието на чл. 204, ал. 2 ЗОП КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните (ал. 2), а по ал. 3 КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Споделимо е становището на КЗК по тълкуването на разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, които се прилагат заедно с чл. 203, ал. 1 ЗОП, изразено в обжалваното определение. От посочените разпоредби се извежда ясно заложеното от законодателя принципно положение, че спирането на процедурата за възлагане на обществена поръчка се допуска само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и в съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Именно в тежест на последния е да обоснове обстоятелствата, които налагат отклонение от общия ред на протичане на производството. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с предписанието по чл. 204, ал. 2 ЗОП като е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да бъдат засегнати/ увредени. Настоящият съдебен състав споделя изразеното от КЗК виждане, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и местната общност, засегната от изпълнението на обществената поръчка. Заложените в обхвата на процедурата дейности несъмнено са от голяма обществена значимост, тъй като са свързани с реконструкция и доизграждане на водоснабдителни системи за гражданите на съответните населени места. В този смисъл изпълнението на посочените дейности има важен социален характер. Частният жалбоподател от своя страна не съумява да обоснове друг интерес от по-голяма значимост, чието опазване да налага допускане на исканата мярка. От една страна, неговият личен интерес безспорно не би могъл да има предимство пред обществения такъв. Съвсем правилно КЗК се аргументира и с това, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на „Каталеа 77“ ЕООД, доколкото дружеството е обжалвало решението за откриване на процедурата, а съгласно чл. 112, ал. 8 ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. От друга страна, неоправдано частният жалбоподател се оплаква, че твърдените от него нарушения при откриване на процедурата биха довели до ограничаване на кръга на потенциалните участници, накърнявайки по този начин обществения интерес, което налага допускане на исканата временна мярка. Подобни аргументи са неотносими към преценката по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП в настоящото производство, доколкото касаят въпроси по същество на оспорването на решението за откриване на процедурата. В допълнение на посоченото, от значение е и изрично възприетото от законодателя, че общественият интерес от своевременно протичане на процедурите по ЗОП има превес над интереса на потенциалните участници за проверка на решенията, действията или бездействията в хода на възлагането на обществената поръчка (чл. 203, ал. 1 ЗОП). Доколкото всяка една незаконосъобразно открита процедура би могла да ограничи кръга на потенциални участници, приемането на мотиви в изложената от частния жалбоподател посока би лишило от смисъл предвиденото в разпоредбата общо правило за липса на суспензивен ефект на обжалванията. Неоправдани са релевираните от частния жалбоподател доводи за липса на спешност за провеждане на процедурата, с които обосновава твърдението си за неправилност на определението на КЗК. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП предвижда общо, че обжалванията на решения, действия и бездействия на възложителите (с изключение на решенията за избор на изпълнител) не спират процедурата за обществена поръчка, без да въвежда изискване за спешен характер на процедурата или да касае аварийни дейности. С аргумент от чл. 203, ал. 2 ЗОП при определени производства се изключва налагане на временна мярка „спиране на производството“. Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател, че недопускане на мярката ще доведе до увреждане интересите на участниците в процедурата, тъй като техните ценови предложения ще станат публично достояние, макар да съществува риск решението за откриване да бъде отменено като незаконосъобразно. Подобни съображения биха могли да бъдат изложени по отношение на всяко оспорване в процедура по ЗОП. По предписанието на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалби срещу решения, действия или бездействия на възложителя, не спират процедурата, освен ако не се оспорва решението за избор на изпълнител. Тоест, законодателят е възприел, че общественият интерес налага етапа на отваряне на ценовите предложения също да протича своевременно, макар потенциално да съществува соченото от частния жалбоподател положение, ако техните ценови предложения бъдат разкрити, а впоследствие решението за откриване на процедурата бъде отменено. Възприемането на този риск, който е общ за всички производства по ЗОП, като аргумент за спиране на процедурата, на практика би изпразнило от съдържание разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. В обобщение на горното, правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. По гореизложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 216а, ал. 1, изр. второ ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение