Определение № 5694 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2024 г.

Производството е по чл.229, ал.1, т.2 във вдръзка с чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Дупница против определение № 574/20.03.2024г., постановено по административно дело № 159/2024г. на Административен съд- Кюстендил е спряно предварителното изпълнение на заповед № РД-04-311/06.03.2024г. на кмета на община Дупница. В жалбата се развиват доводи, че определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК, при наличието на които може да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното определение и разрешаване на спора по същество, като бъде постановено друго определение, с което да бъде оставено без уважение предявеното от С. Кирилова искане за спиране. Ответницата по частната жалба- С. Кирилова, чрез адв. К. Димитрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл.166, ал.3 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Главното производство, развиващо се пред Административен съд- Кюстендил, е по реда на чл.46, ал.5 от ЗОбС и е образувано по жалба на С. Кирилова срещу заповед № РД-04-311/06.03.2024г. на кмета на община Дупница, с която е прекратен договор № НСЖ- 000363/16.06.2023г. за наем на общински жилищен имот, сключен между Община Дупница и С. Кирилова, представляващ общинско социално жилище- самостоятелен обект в сграда с инедтификатор 68789.30.28.1.6. в гр. Дупница. В заповедта е посочен срок на освобождаване на жилището от 15 дни, считано от деня, следващ връчването на заповедта. С жалбата С. Кирилова е направила и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Изложила е съображения за евентуалното възникване на трудно поправими вреди, свързани със здравословното й състояние и факта, че живее с дъщеря си, която е ученичка в [номер] клас. С атакуваното в настоящото производство определение съдът е спрял предварителното изпълнение на посочената заповед. Мотивирал е акта си с ъс здравословното състояние на жалбоподателката- [заличен текст], което не предполага възможност за брзо и адекватно намиране на ново жилище и опразване на общинското такова в рамките на 15 дни. Преценил е, че предварителното изпълнение би причинило на Кирилова значителна и трудно поправима вреда, тъй като биха засегнали непосредствено семейството й и биха се отразили на здравословното й състояние. Така постановеното определение е неправилно. Изводът на административния съд, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение е направен в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Предварителното изпълнение на процесната заповед се основава на изричната разпоредба на чл.46, ал.5 от ЗОбС. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно единствено, ако оспорващият докаже, че то би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди. В конкретната хипотеза жалбоподателката е получила Покана изх.№ 94-С-76/19.01.2024г. за уреждане на договорните отношения с общината / по съображения, че още при кандидатстването същата не е отговаряла на условията на чл.29б и чл.29в от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Дупница/ още на 23.01.2024г., а заповедта за прекратяване е получена от Кирилова на 13.03.2024г. От доказателствата по административната преписка /служебна бележка за доходи от трудови правоотношения от 09.02.2024г. и др./ се установява, че една четвърт от общия доход на С. Кирилова и членовете на нейното семейство може да покрие разхода за пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството й, съгласно чл.17 от горепосочената Наредба. Твърдяната диагноза, визирана по- горе, не може да бъде причина за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, или за заплаха от такава. Същата не е от естество да попречи на Кирилова да спази срока, посочен в заповедта, още повече, че лицето е знаело повече от два месеца преди датата на процесната заповед за започналата процедура за прекратяване на наемното правоотношение. Изложеното води до извод, че липсват предпоставки за спиране на изпълнението на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Не се установява, че това изпълнение би накърнило значимо права на С. Кирилова и на нейната дъщеря- имуществени или неимуществени. Предварителното изпълнение не би я оставило и без подслон, доколкото не се касае за заповед за изземване, а за заповед по чл.46 от ЗОбС. Стигайки до противоположни изводи, административният съд е постановил материално незаконосъобразно и необосновано определение. То следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което искането за спиране бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора, разноски на ответника не се дължат, а касаторът не претендира такива. Мотивиран така, съдът