Определение № 952 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 433/2012 г.

С определение № 480 от 11.06.2012 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на въззивно решение № 700 от 03.05.2012 г. по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 2090/2008 г. на Софийски градски съд за осъждането на ЗД [фирма] да заплати на [фирма] сумата 93 370 лв. на основание чл.193 КЗ, ведно със законната лихва от 31.10.2008 г., до окончателното плащане. Спирането е постановено на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК, след като е констатирано, че въззивното решение е обжалвано с подадена от ЗД [фирма] касационна жалба и че дружеството - жалбоподател е внесло надлежно обезпечение по сметката на ВКС в размер на сумата 131 216.15 лв., включваща присъденото вземане и изтеклите до 06.06.2012 г. законни лихви. С молба вх. № 7687/27.07.2012 г. ЗД [фирма] е поискало да му бъде върната внесената като обезпечение парична сума. В молбата са изложени твърдения, че в хода на образуваното изпълнително дело № 20127900401439 по описа на ЧСИ Р. М. от молителя е събрана сумата 142 390.95 лв., включваща главницата и законната лихва по обжалваното осъдително решение. Поддържа се, че при евентуално влизане на решението в сила кредиторът - взискател [фирма] ще може да удовлетвори вземанията си по решението от наличната при съдебния изпълнител парична сума, поради което се иска връщане на внесеното в негова полза обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на доказателствата по делото, намира следното: Предпоставките за освобождаване на внесено обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК са посочени в разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Нито една от двете възможни предпоставки не е осъществена в конкретния случай. Производството по предявения от [фирма] против ЗД [фирма] осъдителен иск за сумата 93 370 лв. не е приключило с отхвърляне на иска или с прекратяване на делото, а е висящо - с оглед подадената от „ЗД [фирма] касационна жалба. Обстоятелството, че в хода на изпълнителното дело, образувано по издаден въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение изпълнителен лист, от молителя е събрана сума, съответстваща на присъденото с решението вземане, не е предвидено в закона като основание за освобождаване и връщане на обезпечението по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Връщане на обезпечението извън хипотезите на чл.282, ал.5 ГПК би било допустимо само ако събраната сума е преведена от съдебния изпълнител на кредитора - взискател и задържането на обезпечението по сметката на ВКС е безпредметно. Това условие не е изпълнено, тъй като видно от писмо изх. № 10034/17.10.2012 г. на ЧСИ Р. М., събраната от ЗД [фирма] парична сума в размер на 142 390.95 лв. се намира по сметката на съдебния изпълнител и не е преведена на взискателя поради спиране на изпълнителното производство с определението по чл.282, ал.2 ГПК. Наличната по сметката на съдебния изпълнител сума не принадлежи на взискателя, а на самия длъжник /в този смисъл решение № 99 от 28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна съдебна практика/. При тези данни не може да се приеме, че събирането на дължимата сума е равнозначно на удовлетворяване на кредитора, за да е налице основание за освобождаване на внесеното по реда на чл.282, ал.2 ГПК обезпечение. По изложените съображения молбата за връщане на обезпечението следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,