Определение № 5838 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Медиас“ ООД срещу Определение №1157 от 13.03.2026 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик по адм. дело №167/2026 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на „Медиас“ ООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пещера да издаде пропуск за движение на моторно превозно средство (МПС), рег. № [рег. номер] в зона „Ц“ на гр. Пещера и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател - „Медиас“ ООД счита обжалваното определение за неправилно, както в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, така и в частта, с която съдът е отказал присъждане в полза на дружеството, на направените разноски. Излага, че за да прекрати производството по делото съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, тъй като не било установено, че ответника с поведението си е дал повод за образуването на делото. Искането на дружеството жалбоподател за издаване на пропуск за движение в зона „Ц“ на гр. Пещера било удовлетворено, поради което не е налице мълчалив отказ, който да е годен за обжалване. Счита тези изводи за неправилни. Сочи, че ответният административен орган е удовлетворил искането на дружеството по Заявление, вх. № 30-836-10 от 22.12.2025 г. Същественият момент е установяването на датата на която кметът на Община Пещера се е произнесъл и е издал съответния пропуск. АС – Пазарджик не е съобразил, че това е станало след получаването на жалбата, въз основа на която е образувано делото пред съда. Поради преждевременното прекратяване на производството съдът не е дал възможност да се ангажират надлежните доказателства относно установяването на датата на издаването на съответния пропуск, което е свързано с възлагането на разноските по делото. В издадения талон е вписан текст на валидност 01.01.2026 г.- 31.12.2026 г., но това не е датата на издаването на документа. След входирането на жалбата кметът е оттеглил своя мълчалив отказ и е издал искания документ. По тази причина кметът на Община Пещера е станал причина за образуването на делото и следва да понесе разноските по него. Заявлението за искания пропуск е подадено на 22.12.2025 г. Срокът за произнасяне е 7 дневен и е изтекъл на 29.12.2025 г. Няма житейска и правна логика дружеството да се жалва от мълчаливите действия на кмета на Община Пещера на 29.01.2026 г., когато е депозирана жалбата, ако към тази дата е бил издаден съответният пропуск. Изводът, който се налага е, че пропускът е издаден след 29.01.2026 г. и е връчен на управителя на дружеството едва на 10.03.2026 г. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и съдът да върне делото на АС – Пазарджик за събиране на доказателства за датата на издаването на искания пропуск, с оглед присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът – кметът на Община Пещера не е изразил становище по частната жалба. Постъпил е отговор от Община Пещера, подписана от кмета, в която се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че в Община Пещера няма нормативно уреден ред и срок, в който се издават и връчват безплатните пропуски. Поради това съгласно АПК срокът за произнасяне на административния орган е 14 дневен. След издаването на пропуските заявителите се уведомяват за това на посочените телефони. По този начин е процедирано и в настоящия случай, но заявителят е отказал да получи своя пропуск, като абсолютно преднамерено е подал жалба. Заявеният пропуск е издаден в срок и е бил на разположение за получаване, но жалбоподателят не се е явил да го получи. Това не променя факта, че административният орган се е произнесъл по направеното искане в срок. При това положение липсва мълчалив отказ по смисъла на АПК, тъй като исканият административен акт е издаден и заявлението е уважено. С оглед на това подадената жалба е лишена от предмет и правен интерес. Правилно АС - Пазарджик е прекратил делото, поради отпадане на предмета на спора. Жалбоподателят няма правен интерес от оспорването и не разполага с активна процесуална легитимация, поради липса на твърдения мълчалив отказ. Претендираните разноски правилно не са му присъдени, тъй като административният орган е удовлетворил в срок направеното искане. В случая поведението на жалбоподателя е довело до образуването на съдебното производство, доколкото същият не е положил минимални усилия да се информира дали административната услуга е извършена, а е пристъпил директно към съдебно обжалване. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил, че със Заявление с вх. № 30-836-10 от 22.12.2025 г. „Медиас“ ООД е поискало от кмета на Община Пещера, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Пещера (Наредбата), да бъде издаден безплатен пропуск за зона „Ц“ - централна градска част на гр. Пещера за лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. № [рег. номер]. В заявлението е посочено, че дружеството е със седалище и адрес на управление в централната градска част на гр. Пещера, ул. „Димитър Горов“ № 20. От представено от ответника становище съдът е установил,, че според действащата общинска уредба в Община Пещера съществуват различни режими относно зона „Ц“, включително платени талони за паркиране, платени пропуски за преминаване през централната градска част до търговски обект в определени часови диапазони, както и безплатни талони по местоживеене. Ответникът е изложил, че заявлението на „Медиас“ ООД, подадено на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата, е разгледано като искане за безплатен пропуск по местоживеене и е издаден такъв за периода от 01.01.2026 г. до 31.12.2026 г. Съдът е посочил, че ответната страна е представила по делото талон за МПС с рег. № [рег. номер], с означение „Р“, с валидност от 01.01.2026 г. до 31.12.2026 г., на който е изписано „важи по местоживеене“. С молба от 10.03.2026 г. жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата, като е изложил, че е поискал пропуск за движение/навлизане в зона „Ц“, а не талон за паркиране, както и че представеният от ответника документ е издаден след подаване на жалбата до съда. При така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Посочил е, че от съдържанието на Заявлението с вх. № 30-836-10 от 22.12.2025 год. „Медиас“ ООД се установява, че е направило искане по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредбата. Мотивирано е със седалището и адреса на управление на дружеството в централната градска част на гр. Пещера. Формулирано е искане за издаване на безплатен пропуск за зона „Ц“. В заявлението не се съдържа искане за пропуск за преминаване през централната градска част до търговски обект в определени часови диапазони, нито се сочат фактически основания, характерни за отделен режим на специално движение. Съгласно представената от ответника общинска уредба и писменото му становище, редът по чл. 9, ал. 3 от Наредбата е относим към безплатния режим по местоживеене, а не към платения режим за преминаване през централната градска част, до търговски обект, в определени часове. Следователно искането на дружеството следва да се тълкува с оглед изявлението му в заявлението, тъй като правната квалификация на искането се определя от неговото действително съдържание и от посоченото в него правно основание. Ответникът е представил по делото копие на документ, който съответства на този режим - талон за МПС, с рег. № [рег. номер], с означение „Р“ и вписан текст „важи по местоживеене“, валиден за периода 01.01.2026 г. - 31.12.2026 г. Въз основа на изложеното съдът е счел, че по подаденото заявление на дружеството е налице произнасяне от страна на административния орган. Съдът е посочил, че оспорващият, чрез пълномощника му, е развил доводи, както в първоначално подадената жалба до съда, така и в последващата, че е поискал пропуск за движение/навлизане в зона „Ц“, свързан с производствената дейност на дружеството, но те не съвпадат с първоначално направеното искане до органа. Това представлява преформулиране на предмета на административната услуга в хода на съдебното производство, което не може да измени съдържанието на вече подаденото заявление, нито да обоснове наличие на мълчалив отказ по искане с различен предмет. Възражението на жалбоподателя, че документът е бил издаден след подаване на жалбата също не променя този извод. Дори да се приеме, че съобщаването или фактическото получаване на издадения талон не е било надлежно осъществено, това не води до извод за липса на произнасяне, след като по заявлението е издаден документ, съответстващ на заявения, по чл. 9, ал. 3 от Наредбата, режим. Въпросът за получаването на документа е относим към уведомяването, но не и към съществуването на произнасяне по самото искане. С оглед изложеното съдът е достигнал до извод, че не е налице годен за оспорване мълчалив отказ, тъй като административният орган се е произнесъл по подаденото заявление. Посочил е, че липсва предмет на съдебно оспорване в производството, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Съдът е изложил, че с молба от 10.03.2026 г. жалбоподателят е поискал присъждане на сторените по делото разноски, за които е представил списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. В него е посочил, че е внесена държавна такса в размер на 25,56 евро и е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 512,00 евро. АС – Пазарджик е счел, че акцесорното искане за присъждане на разноски е неоснователно. Посочил е, че по заявлението на дружеството е налице произнасяне от страна на административния орган. При тези обстоятелства не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК. Не се установява ответникът да е дал повод за образуване на делото чрез оттегляне на оспорения акт или чрез последващо удовлетворяване на искане, по което до този момент е съществувал годен за оспорване мълчалив отказ. От събраните по делото доказателства се установява, че по подаденото заявление, основано на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, е издаден документ, съответстващ на заявения режим. Ето защо, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат. С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, АС – Пазарджик, е оставил без разглеждане жалбата на „Медиас“ ООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пещера да издаде пропуск за движение на МПС с рег. № [рег. номер] в зона „Ц“ на гр. Пещера и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Видно от диспозитива на съдебния акт, с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Медиас“ ООД и е прекратил производството по делото. Правилно АС – Пазарджик е приел, че със Заявление с вх. № 30-836-10 от 22.12.2025 г. „Медиас“ ООД е поискало от кмета на Община Пещера, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата, да бъде издаден безплатен пропуск за зона „Ц“ - централна градска част на гр. Пещера за лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. № [рег. номер]. На 29.01.2026 г. дружеството е обжалвало мълчалив отказ на кмета на Община Пазарджик по подаденото от него заявление. По жалбата е образувано адм. дело №167/2026 г. на АС – Пазарджик. С Разпореждане №655 от 13.02.2026 г. по посоченото административно дело, съдът е указал на кмета на Община Пещера в 3-дневен срок от получаване на разпореждането да изпрати в съда цялата административна преписка по подаденото заявление за издаване на пропуск за движение на МПС с рег. № [рег. номер] в зона „Ц“ на гр. Пещера, както и да представи данни за приложимия ред за издаване на пропуски за зона „Ц“ – относимата общинска наредба, правила, заповеди, инструкции, образци и други. В молба, подписана от кмета на Община Пещера и постъпила в АС – Пазарджик на 23.02.2026 г., е посочено, че в отговор на процесното заявление има издаден талон за лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. №[рег. номер], но управителят на дружеството е отказал да го получи. Към молбата са приложени заявлението на дружеството, регистрационният талон на лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. №[рег. номер], талон за паркиране на лек автомобил „Фиат Добло“ с рег. №[рег. номер] издаден от Община Пещера за периода 01.01.2026 г. – 31.12.2026 г., в който е посочено, че „важи по местоживеене“ и Наредбата за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в Община Пещера. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, на основание на който е подадено заявлението на дружеството, на собствениците на леки автомобили, с адресна регистрация в зона „Ц“ се издават безплатни пропуски от общинската администрация. В наредбата не е регламентиран срокът за произнасяне по исканията за издаване на безплатни пропуски и начинът на връчването им. С Разпореждане №938 от 04.03.2026 г., АС – Пазарджик е оставил жалбата на „Медиас“ ООД без движение. Указал е на дружеството в 3-дневен срок от получаване на съобщението: - да заяви дали поддържа жалбата си срещу мълчаливия отказ, както и да конкретизира точно какъв документ е поискан със заявлението - пропуск за движение в зона „Ц“ на гр. Пещера или право на паркиране в същата; - да заяви дали счита издаденият документ за неудовлетворяващ и да посочи в какво се състои разликата, и каква е търсената от него защита в настоящото съдебно производство; - да заяви дали издаденият талон за паркиране на МПС с № [рег. номер] в зона „Ц“ на гр. Пещера е получен от оспорващото дружество или е имало отказ от получаването му, както и да представи доказателства. С посоченото разпореждане съдът е задължил кмета на Община Пещера в 3-дневен срок от получаване на съобщението: - да представи допълнителни данни и доказателства, че издаденият талон за паркиране на МПС с № [рег. номер] в зона „Ц“ на гр. Пещера е отказан да бъде получен от дружеството; - да представи писмено становище дали е налице мълчалив отказ по заявлението на дружеството и да посочи дали има разграничение между режим за движение и режим на платено паркиране в зона „Ц“ на гр. Пещера и на кои общински актове и вътрешни правила се разглеждат заявленията, касаещи двата режима. В изпълнение на разпореждането на 10.03.2026 г. в АС – Пазарджик е постъпило становище, подписано от кмета на Община Пещера. В него е посочено, че по заявлението на дружеството, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата, е издаден безплатен пропуск по местоживеене, считано от 01.01.2026 г. до 31.12.2026 г., като искането му е било удовлетворено. Тъй като в Община Пещера няма нормативно уреден ред и срок, в който се издават безплатните пропуски, след издаването им заявителите се уведомяват за това на посочените телефони. По този начин е процедирано и в настоящия случай, но заявителят е отказал да получи своя пропуск, като преднамерено е подал преждевременна жалба. Издаденият пропуск е бил на разположение за получаване, но жалбоподателят не се е явил да го получи, въпреки че същият е изготвен съобразно подаденото заявление. Липсва мълчалив отказ по смисъла на АПК, тъй като исканият административен акт е издаден и заявлението е уважено. С оглед на това подадената жалба е лишена от предмет и правен интерес. Разноски не следва да бъдат присъждани в полза на жалбоподателя, тъй като административният орган е удовлетворил подаденото искане, поради което не може да се приеме, че е дал повод за образуването на делото. В изпълнение на разпореждането, на 10.03.2026 г. в АС – Пазарджик е постъпила молба от „Медиас“ ООД. В нея е посочено, че никъде в издадения от кмета на Община Пазарджик талон не е посочена датата на издаването му. Документът е издаден след като кметът на Община Пазарджик е получил жалбата, въз основа на която е образувано производството по делото. Заявлението на дружеството е получено в Община Пещера на 22.12.2025 г. Срокът за произнасяне е изтекъл на 29.12.2025 г. В този срок произнасяне не е било налице, поради което по заявлението е формиран мълчалив отказ. С издаването на талона за паркиране е удовлетворен интересът на дружеството. Не отговаря на истината, че управителят на дружеството е отказал да получи талона за паркиране. Съобразявайки получената жалба, за да предотврати неблагоприятно развитие на процеса, органът е издал искания талон за паркиране. Това обаче е станало след получаването на жалбата, а не преди това. Предвид посоченото производството подлежи на прекратяване, но органът следва да понесе направените от дружеството разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Видно от изложеното, в хода на производството пред АС – Пазарджик, от кмета на Община Пещера е твърдяно, че издаденият от дружеството пропуск е бил издаден преди депозирането на жалбата. Обстоятелството, кога е станало това е установено едва в хода на настоящото производство. От ответника е представен Регистър на издадени талони „Пропуск по местоживеене“ 2025/2026 г. - безплатни, от който се установява, че исканият от „Медиас“ ООД пропуск е бил издаден на 05.01.2026 г. Предвид посоченото може да се направи извод, че пропускът е бил издаден преди депозирането на жалбата на „Медиас“ ООД в съда (29.01.2026 г.) и по искането му не е бил формиран мълчалив отказ. Ето защо, правилно административният съд е приел, че жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, е подадена след издаването на пропуска и липсва годен предмет на съдебен контрол, а оттам и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, което е основание за неговото прекратяване, на основание чл. 159, т.1 АПК. Липсват обаче доказателства за останалите твърдени от органа обстоятелства, а именно – че управителят на дружеството е бил уведомен на посочения от него телефон за издаването на пропуска, но той е отказал да го получи. Въпреки дадените му с постановеното по делото Разпореждане №938 от 04.03.2026 г. указания от съда, органът не е представил доказателства за удостоверяване на тези свои твърдения. Доколкото по делото не е установено, че дружеството е уведомено за издадения пропуск преди 29.01.2026 г. (т.е. – над 20 дни след издаването му), нито, че са предприети, макар и неуспешни действия в тази насока, следва да се приеме, че органът, с поведението си, е станал причина за завеждането на делото, поради което дължи разноски. В диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне на съда по претендираните от „Медиас“ ООД разноски за първоинстанционното производство, поради което възраженията в настоящата жалба относно претендираните от дружество разноски, следва да се приемат като искане за допълване на определението в частта за разноските, по реда на чл. 176а АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 4 АПК, при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. В случая сторените по делото разноски в първоинстанционното производство от дружеството са за внесена държавна такса в размер на 25,26 евро и за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 512,00 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2026 г. Предвид посоченото съдът следва да осъди Община Пещера - юридическото лице в чиято структура е административният орган, да заплати на „Медиас“ ООД сторените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 537,26 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение