Решение № 9775 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2018 г.

Решение № 9775 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета община Д., чрез проц. представител адв. Василев, против решение № 38/01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 197/2017 г. по описа на Административен съд - К.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът - С. П. И., в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. П. И. против заповед № 1051/30.05.2017 г. на кмета на О. Д., с която е наредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж "масивна постройка на допълващо застрояване" с идентификационен номер 68789.29.149.4 в ПИ с идентификатор 68789.29.149 по КККР на гр. Д., представляващ УПИ XI-1762, кв. 75 по регулационния план на гр. Д.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, административният съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните и заключението на изслушаната и приета СТЕ, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но без наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за това. Чл. 224а, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ изисква кметът на общината или упълномощено от него лице, с мотивирана заповед, да спре изпълнението и забрани достъпа до строеж или част от него, когато липсва влязло в сила разрешение за строеж. Необходимо е също така, да е да се извършва строителство, което да бъде спряно. Административен съд - К. е изложил подробни и обосновани мотиви, че тези материалноправни предпоставки не са налице. Видно от приложените по делото доказателства, не е налице строеж, който да е в процес на изпълнение. Установява се също, включително от заключението по приетата СТЕ, че няма данни да се извършват каквито и да е строително- монтажни работи, а констатираното на място строителство датира от минал период от около пет, десет или петнадесет години. Този факт не е оборен в първоинстанционното производство от административния орган, в чиято тежест е било това. Правилен и законосъобразен е крайният извод на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена при нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е изяснил действително извършват ли се строителни дейности, кога са били извършени и какъв е техният характер. При тези обстоятелства и в случай, че строежът е незаконен, независимо дали е довършен, административният орган е следвало да издаде нарочна заповед за премахването му по чл. 225а ЗУТ, а не акт по чл. 224а ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора искането на С. П. И. за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършването им.