Определение № 813 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 735/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на П. Г. Д., С. К. Д. и П. И. А. срещу определение от 01.10.2012г. по гр.д.№699/2012г. на І во г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на частните жалбоподатели срещу определение №502/11.02.2003г. по гр.д.№370/2002г. на ВКС, петчленен състав. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С определение на петчленния състав на ВКС е оставена без разглеждане частна жалба срещу решение от 12.08.2002г. по гр.д.№546/2001г. на ВКС, ІV г.о., с което е обезсилено въззивно и първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.108 ЗС, по което страни са били жалбоподателите, и е прекратено производството по този иск поради неговата недопустимост. С обжалваното определение ВКС, състав на І во г.о., е приел, че определението на петчленния състав на ВКС не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК от една страна, а от друга молбата за отмяна не съдържа нито едно от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, а в нея се изброяват приложените писмени доказателства и вижданията на молителите по съществото на правния спор. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Правилно е прието, че подаването на молбата с мотивирано изложение на основанието за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка, за да може последната да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В молбата /озаглавена частна жалба/ се правят оплаквания само за неправилност на съдебни актове, но същата не съдържа твърдения сочещи за наличие на основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т. 1-7 ГПК. При липса на такива молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане по същество с оглед разпоредбата на чл.307, ал.1 ГПК, както правилно е прието и в обжалваното определение. И в частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, сочещи какви са пороците на обжалваното определение, а се изброяват само постановените съдебни актове по спора с правно основание чл.108 ЗС, които са обезсилени, като се излагат съображения за тяхната неправилност. Предвид изложените съображения, съдът