Определение № 6197 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. В. М. от гр.София срещу Определение № 11340/20.12.2023 год. постановено по адм. дело № 4462/2020 год. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не е изразил становище по нея. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Е. В. М. против Заповед № ЗСП/Д-С-КС/1527 О от 04.02.2020 год. издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село, с която на Е. В. М. е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021 год. потвърдена с Решение № 22-РД06-0057 от 26.03.2020 год. издадено от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град. С Решение № 5910 от 10.10.2023 год. на Административен съд София-град по адм. дело № 4462/2020 год. жалбата е отхвърлена. В решението е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Е. В. М. е подала касационна жалба срещу решението на съда, която с процесното определение административният съд е оставил без разглеждане. Правният извод за недопустимостта и е мотивирал с обстоятелството, че решението на съда съгласно чл.13, ал.7 от Закона за социално подпомагане е окончателно. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.6 от ЗСП когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно. Т.е. съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим. С оглед изложеното правилно първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК. Процесното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. 1, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение