Определение № 754 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 654/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. К., действащ чрез адв. Й от АК – София против разпореждане № 414/06.10.2009г. на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 588/2009 г. на Русенския окръжен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно страна чрез адвокат, разполагащ с представителна власт и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., нито за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по частната жалба, установи следното: Русенският районен съд с разпореждане от 30.04.2009 г. по гр.д. № 4135/2008 г. е върнал като просрочена частна жалба вх. № 19464/29.08.2009 г., подадена против определение на същия съд от 13.04.2009 г. Това разпореждане е потвърдено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК от Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 5888/2009 г.. Против неговото определение № 293/03.07.2009 г. Д. Т. К. е подал частна касационна жалба. Тя е оставена без движение от администриращия съд с редица указания, включително за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Последното не е изпълнено от жалбоподателя, който е изложил съображения, че в тази част указанията на Русенския окръжен съд са неправилни. С разпореждането от 06.10.2009 г., предмет на настоящата проверка частната касационна жалба е върната поради неизпълнение на указанията за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това разпореждане е правилно. Определение № 293/03.07.2009 г. на Русенския окръжен съд е постановено от въззивна инстанция. С него е потвърдено разпореждането на Русенски районен съд, преграждащо разглеждането по същество на частната жалбата, подадена от К. против първоинстанционното определението. Следователно, частна жалба вх. № 6399/22.07.2009 г., подадена против въззивното определение № 293/03.07.2009 г. на Русенския окръжен съд е от вида на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Тя е допустима само, ако е съобразена с правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК относно обжалваемия интерес и подлежи на предварителна селекция според критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това значи, че към нея трябва да е приложено и изложение на основанията за допускане на обжалването. Ето защо, правилно Русенският окръжен съд е оставил без движение частната жалба на К. Неизпълнението на указанието законосъобразно е свързано със санкцията на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Доводът на касатора, че тази последица е изключена от правомощията на администриращия съд, не е съобразен с изричната разпоредба на закона – чл. 275, ал. 2 ГПК /изм. ДВ 50/2008 г./. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът