Определение № 108 от 07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 902/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 64671/23.ІХ.2010 г. на [фирма]-гр. Нова З., подадена против въззивното определение № 12191 на С. градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 1.ІХ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 9663/10 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, І ГО, 28-и с-в, от 13.І.2010 г. по гр. дело № 746/2010 г.: за отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма]-С. за сума в размер на 21 907.20 лв. Оплакванията на дружеството частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се допусне издаване на исканата заповед за изпълнение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, частният касатор [фирма]-гр. Нова З. бланкетно обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответното по частната касационна жалба [фирма] С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение на СГС. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма]-гр. Нова З. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от съдържащите се в последната твърдения на подателя й или сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се обсъждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение