Определение № 300 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2718/2014 г.

Производството е по чл.274 и сл. ГПК. С определение №2625 от 29.11.2013г. по гр.д.№4429/13г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение №16576 от 13.09.13г. по гр.д.№11047/13г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба вх.№25899/27.05.13г. на Д. К. П. срещу действия на ЧСИ рег.№838 по изп.д.№20138380403828. Частна жалба до ВКС срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена на 03.01.14г. от Д. К. П.. С разпореждане от 06.01.14г. по гр.д.№4429/13г. на Софийския апелативен съд частната жалба е оставена без движение с указания да се приподпише от адвокат, да се представи надлежно пълномощно за този адвокат и да се внесе държавна такса в размер на 15лв. С последващо разпореждане от 04.03.14г. Софийският апелативен съд е върнал частната жалба от 03.01.14г. поради това, че не е изпълнено указанието на съда за приподписването и от адвокат. На 27.03.2014г. Д. К. П. е подал частна жалба до ВКС срещу последното разпореждане от 04.03.14г. на Софийския апелативен съд. Настоящият състав на ВКС приема, че последната частна жалба от 27.03.2014г. е неоснователна. Обжалваното разпореждане от 04.03.2014г. на Софийския апелативен съд е правилно като резултат. Съдебното производство по делото е започнало по жалба на Д. К. П. срещу действия на ЧСИ. Съгласно чл.436, ал.1 ГПК, компетентен да разгледа тази жалба е окръжният съд. Този съд действа не като въззивна инстанция, а като инстанция по съдебен контрол за проверка на законосъобразността на акта на съдебния изпълнител – в този смисъл ТР №3/12.07.2005г. по т.д.№3/2005г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено при действието на ГПК /отм./, но се прилага и при новия ГПК поради идентичност на уредбата по чл.333 ГПК /отм./ и чл.436 от сега действащия ГПК. Когато окръжният съд /в случая Софийски градски съд/ прекрати производството по такава жалба срещу действията на съдебния изпълнител, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу това определение е по-горният по степен апелативен съд, съгласно т.2 на цитираното ТР №3/12.07.2005г. по т.д.№3/2005г. на ОСГТК на ВКС. Определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на контрол от ВКС – в този смисъл е последният абзац на мотивите на посоченото тълкувателно решение. Следователно – частната жалба на Д. К. П. от 03.01.2014г. срещу окончателното определение на апелативния съд №2625 от 29.11.2013г. по гр.д.№4429/13г. е процесуално недопустима и правилно е върната от апелативния съд, макар и на друго основание, различно от изложеното от настоящия състав. Обжалваното в настоящото производство разпореждане на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Не следва да се обсъждат подробно изявленията в частната жалба от 27.03.14г., тъй като те касаят други производства, които не са предмет на настоящото дело. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,