Определение № 2211 от 26.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 236/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия26.02.2024reporting judge Вергиния Димитрова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение №8696 от 20.09.2023г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело №1960/2023г. в частта, с която е оставено без разглеждане оспорването по жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково против решение №372/18.11.2022г. по адм. дело № 82/2022г. на Административен съд – Кърджали и е прекратено производството по адм. дело №1960/2023г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – Хасково да заплати на „ГОРУБСО –КЪРДЖАЛИ“ АД направените разноски по делото в размер на 1 200 лв./хиляда и двеста лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА /п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Grounds

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на директора на РИОСВ-Хасково срещу определение №8696/20.09.2023г. по адм. дело №1960/2023г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В частната жалба са изложени доводи за неправилни и незаконосъобразни мотиви, съгласно които съдебният акт на Административен съд –Кърджали при условията на конвергиране можел да бъде разгледан като определение по чл.200 от АПК и че при това положение било недопустимо неговото обжалване от административния орган, издател на акта. Според жалбоподателя, чл.197 от АПК разглежда хипотезата на изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Твърди, че не е такъв случая с Решение №ХА-2П/2022 на директора на РИОСВ-Хасково, преписката била разгледана по същество и при три поредни отрицателни оценки на качеството на доклада за ОВОС поради непълна, неясна и със съществени пропуски информация, компетентният орган е прекратил процедурата по ОВОС. Издаден бил индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване. В противен случай бил налице отказ на съда от правосъдие. Искането е за отмяна на определението като незаконосъобразно. Ответникът-„ГОРУБСО –КЪРДЖАЛИ“ АД чрез адв. Сергиева изразява становище за неоснователност на частната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение е образувано по касационна жалба на директора на РИОСВ –Хасково срещу Решение №372/18.11.2022г. по адм. дело №82/2022г. по описа на Административен съд – Кърджали. С това решение в производство по чл.145 и сл. от АПК административният съд е отменил Решение №ХА-2П/27.01.2022г., издадено от директора на РИОСВ –Хасково за прекратяване на процедурата по ОВОС и е изпратил преписката на директора на РИОСВ – Хасково за продължаване на административното производство. За да остави подадената жалба без разглеждане и да прекрати производството, тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение е приел, че производството е по чл.197 и сл. от АПК, вр. с чл.200, ал.2 АПК. Въпреки, че Административен съд- Кърджали се е произнесъл с решение, не е налице пречка да се приеме, че съдебният акт е по чл.200 от АПК, съгласно който определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Тричленният състав, тълкувайки разпоредбата на чл.200 от АПК е приел, че не е допустимо обжалването на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение е приел, че Решение №ХА-2П/2022г., издадено от директора на РИОСВ – Хасково, с което въз основа на три поредни отрицателни оценки на качеството на доклада за ОВОС и на основание чл.15, ал.4 във връзка с чл.2а, ал.1 и ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС и чл.35 и чл.36 от АПК е прекратено започналото административно производство по процедурата по ОВОС в т.ч. и съвместната процедура по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение за :“Добив на полиметални руди от проучвателна площ “Момчилград“, находище „Момчил“, участъци“ Обичник“, „Рударка“ и „Пловка“ с възложител -„ГОРУБСО –КЪРДЖАЛИ“ АД подлежи на обжалване по реда на чл.197 и сл. от АПК. Предмет на оспорване по делото е акт за прекратяване на административното производство. Съгласно чл.56, ал.4 от АПК, актът за прекратяване на производството се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК т.е по реда на чл.197 и сл. от АПК. Доводите в частната жалба, че подаденото уведомление за инвестиционно предложение с възложител -„ГОРУБСО –КЪРДЖАЛИ“ АД е разгледано по същество, са в противоречие с разпореденото от административния орган прекратяване на производството. С оглед изложеното законосъобразно съдът е приел, че Решение №ХА-2П/2022г., издадено от директора на РИОСВ – Хасково подлежи на оспорване по реда на чл.197 и сл. от АПК. Съгласно чл.200, ал.1 от АПК, в това производство, съдът се произнася с определение. Правилно тричленният състав е приел, че постановеното решение от АС-Кърджали има характер на определение и подлежи на обжалване от страните в административното производство. Правилно е прието също, че административният орган не е страна в административното производство, а решаващ орган, поради което не може да обжалван съдебния акт по чл.200, ал.1 от АПК. По този въпрос е постановено и тълкувателно решение №2 от 24.03.2021г. на ОС на ВАС, според което не е допустимо обжалването на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. На основание чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 200лв. на основание чл.143, ал.3 от АПК. Ето защо, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Cited provisions

15