Определение № 155 от 14.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61327/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], чрез адв.А. В., против въззивно решение № 147 от 20.01.2016 г. по т.д. № 2191/2015 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 101 от 15.01.2015 г. по т.д. № 351/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, обективиран в съдържанието на Споразумение за заместване в дълг от 06.03.2012 г. за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 9 на трети надпартерен етаж, вх.Б, РЗО от 63.30 кв.м, ведно с мазе № 23 с площ от 4.54 кв.м, находящи се в жилищната сграда - блок № 57 в [населено място],[жк]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сакаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1. Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да се приеме, че е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, в това число за учредяване на ипотека върху недвижимата вещ. 2. Пълномощното, издадено от законен представител на дружество с ограничена отговорност в полза на трето за дружеството лице, поражда ли представителна власт на пълномощника за учредяване на ипотека върху недвижим имот на дружеството, ако в пълномощното е записано, че същото се издава за извършване на разпоредителни сделки с недвижим имот, щом в пълномощното не се съдържат ограничения на представителната власт на пълномощника за разпореждане с имущество на дружеството, нито са поставени условия за нейното валидно упражняване. 3. Валидно ли е и годно да породи представителна власт за учредяване на ипотека върху имущество на представлявания пълномощното, издадено от законен представител на дружество с ограничена отговорност, с което се овластява пълномощникът да извършва действия на разпореждане с недвижими имоти на дружеството, и обусловена ли е в частност валидността на пълномощното от изброяването на отделните видове разпоредителни действия. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.02.2010 г. между [фирма] и [фирма] е бил сключен договор за доставка, по силата на който [фирма] е поело задължение да достави на купувача P. тръби и др. материални на обща стойност 136 856.40 лв. Със споразумение от 13.08.2010 г. страните се съгласили да уредят извънсъдебно последиците от неизпълнението на паричното задължение на купувача в размер на 154 040.21 лв. по фактури и за неустойка, като уговорили срокове и начин на плащането им по банков път. На 06.03.2012 г. между [фирма], [фирма] и [фирма] е сключено споразумение, по силата на което „М. К.” замества „С. Инфраструктура” в задължението за заплащане на дължимите суми към [фирма] съгласно договора от 05.02.2010 г. и анексите към него, определени в размер на 126 469.33 лв., като се задължава в срок до 30.06.2012 г. да прехвърли на [фирма] по нотариален ред правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се на трети надпартерен етаж във вх. Б с Р. 63.30 кв.м, заедно с мазе № 23 с Р. 4.54 кв.м, в масивна сграда, състояща се от сутерен, партер, четири жилищни етажа и терасовиден етаж, която ще се построи в УПИ І в кв. 59 по плана на [населено място],[жк]. Установено е, че това споразумение е било подписано от З. Ж. Г., упълномощена от изпълнителния директор на „М. К.” Г. И. Г. да го представлява в това му качество и да извършва от името на дружеството и за негова сметка примерно посочените в пълномощното правни действия, в това число сделки на разпореждане с недвижими имоти на дружеството, съставяне и подписване на договори, свързани с търговската дейност на дружеството и такива, с които се прехвърля и/ или ограничава правото на собственост на дружеството върху недвижимо имущество в полза на трети лица. Въззивният съд е приел, че споразумението от 06.03.2012 г. в частта си, предвиждаща погасяване на задължението от новия длъжник чрез прехвърляне на кредитора на собствеността върху недвижим имот, има характер на предварителен договор, който обаче е подписан за обещателя от лице, което не е било надлежно упълномощено да се разпорежда с недвижими имоти на дружеството при условията на договор за „даване вместо изпълнение” или срещу поето парично задължение по силата на заместване в дълг. Според въззивния съд пълномощното дава най-общо право на упълномощеното с него лице да извършва разпоредителни сделки с недвижими имоти на дружеството, без да конкретизира тези сделки по вид и съществени елементи, поради което не е породило представителна власт. Това становище е в противоречие с разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Изложеното обуславя извод за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК. Останалите два въпроса, касаещи съдържанието на пълномощното за учредяване на договорна ипотека, се явяват частна хипотеза на първия въпрос. Водим от гореизложеното съдът