Определение № 625 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 557/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на К. М., в качеството му на директор на Р. – [населено място], като пълномощник на Националната здравноосигурителна каса, срещу определение №392 от 16.05.11г. по т.д.369/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба- „Д. ІІ- П.”,Е. – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на директора на Р. – [населено място], като пълномощник на НЗОК срещу определение № 630/07.03.2011 г. по ч. гр.д. № 263/11 г. на П. окръжен съд, като е приел, че предявеният иск е с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което и въззивното определение е изключено от касационен контрол. Производството е било образувано по иск на Националната здравноосигурителна каса – [населено място] против „Д..ІІ-П.” Е., с искане за заплащане на общо на сумата 9206.87лв., стойност на надвишени определени регулативни стандарти, формирана сумарно от предявените от ищеца обективно съединени искове за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2007г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./, законосъобразно съставът на ВКС е прекратил касационното производство. Касационна жалба е постъпила в канцеларията на Пловдивски окръжен съд на 17.05.2011г.Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, образувани по искове с цена до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, касационните производства, образувани по жалби, постъпили след влизането на разпоредбата в сила – 21.12.2010г. подлежат на прекратяване. Поради това и правно необосновано е разбирането на жалбоподателя за начина на тълкуване на пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, тъй като висящността на производството пред ВКС, обусловена от подадената от страната жалба е настъпила след завеждането й в канцеларията на изпращащия съд, т.е. след изменението на процесуалния закон, на който не е придадено обратно действие. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение