Определение № 41 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Варненския окръжен съд от 27.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2008/2009, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение, с което се отказва конституирането на друг ответник наред с първоначалния на основание чл. 117, ал. 4 ГПК. Недоволен от разпореждането е жалбоподателят Т. Д. Т., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че определението прегражда развитието на делото срещу новия ответник. Предявени са искове е за прогласяване недействителността на договор за продажба поради ненадлежното упълномощаване на представителя на продавача и ревандикационен иск срещу приобретатели на имота чрез последваща продажба. Новият ответник е банката, финансирала последната сделка и вписала ипотека върху имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 21 изр. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определението, с което се отказва конституирането на друг ответник наред с първоначалния на основание чл. 117, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като същият иск срещу същото лице може да бъде разгледан в отделно производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че неправилно въззивният съд е приел, че определението, с което се отказва канституирането на нова страна в производството делото не е преграждащо и не подлежи на обжалва с частна жалба отделно от решението. Обективното съединяване на искове е правна възможност. Ищецът получава еднаква защита както при разглеждането им в общо производство, така и при разглеждането им в отделни производства, дори да има връзка на обусловеност между тях. Субективното съединяване на искове е правна необходимост. За ищеца не е безразлично дали исковете му ще бъдат разгледани в общо или в отделни производства, тъй като при разглеждането им в общо производство фактите и обстоятелствата, които имат значение за отделните искове ще бъдат установени по еднакъв начин. Определението, с което се отказва приемането за разглеждане на субективно съединен иск е преграждащо и подлежи на обжалване с частна жалба отделно от решението, тъй като осуетява еднаквото установяване на общите факти, които имат значение за отделните субективно съединени искове. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за разглеждане по същество на частната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение