Решение № 11116 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7520/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила в Административен съд София-град /АССГ/ на 17.07.2023 г. молба на К. Миланов, гр. София, [адрес], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила Решение 7204/18.07.2022 г. по адм. дело 8547/2021 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение. Подателят на искането се позовава на нови писмени доказателства, които са му станали известни в началото на м. юли 2023 г., когато са му предоставени от адв. Трифонов: протокол 26/2023 г. за извършена диагностична почеркова експертиза, предназначена за представяне по гр. дело 795/2021 г. на Варненски окръжен съд; извлечения от протоколи от съдебни заседания по н о х дело 1846/2018 г. на Софийски градски съд, НО, 14 състав със свидетелски показания на Б. Лазов и Ю. Илиева от 12.02.2019 г. и от 05.10.2020 г. Поддържа, че изброените писмени доказателства са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на Миланов. Заявява искане за отмяна на Решение 7204/18.07.2022 г. по адм. дело 8547/2021 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Ответникът по искането за отмяна, директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността му с позоваване на Решение 6357/14.06.2023 г. по адм. дело 3980/2023 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Върховният административен съд, петчленен състав при Първа колегия, след като прецени допустимостта на искането и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С Решение 4232/28.06.2021 г., постановено по адм. дело 10686/2020 г. на АССГ, по жалбата на К. Миланов е отменен Ревизионен акт Р-22221019000497-091-001/26.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1403/11.09.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Това решение е отменено с Решение 7204/18.07.2022 г. по адм. дело 8547/2021 г. на ВАС и е постановено отхвърляне на жалбата на Миланов срещу ревизионния акт. На 15.02.2023 г. настоящият искател е депозирал в АССГ молба за отмяна на цитираното влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК, в която се позовал на нови писмени доказателства, а именно: Протокол от извършена съдебно-почеркова експертиза 22, вх. 2426/16.03.2022 г. на Административен съд Пазарджик; Решение 310/21.04.2022 г.а на Административен съд Пазарджик по адм. дело 753/2021 г.; Оборотна ведомост за синтетичните сметки сумарно за период 01.01.2013 г. 31.12.2013 г.; Хронологичен опис на сч см 507 за период 01.01.2009 г. 31.12.2019 г.; Дневник на счетоводна сметка 507 за период 01.01.2009 г. 31.12.2019 г. извлечение; Протоколи от съдебни заседания по н о х д 2209/2017 г. на Специализирания наказателен съд със свидетелски показания на Б. Лазов и Ю. Илиева от 26.03.2019 г., 16.04.2019 г., 17.04.2019 г., 28.05.2019 г., 28.01.2020 г. и 29.03.2019 г. извлечения. По подаденото на 15.02.2023 г. искане за отмяна на влязлото в сила Решение 7204/18.07.2022 г. по адм. дело 8547/2021 г. на ВАС е постановено Решение 6357/14.06.2023 г. по адм. дело 3980/2023 г. на петчленен състав при Първа колегия на ВАС, с което същото е отхвърлено. Депозираното на 17.07.2023 г. искане за отмяна на влязлото в сила Решение 7204/18.07.2022 г. по адм. дело 8547/2021 г. на ВАС е допустимо като подадено преди да е изтекъл срокът по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 2 от АПК. Същото се позовава на нови писмени доказателства, различни от приложените към предходното искане на Миланов за отмяна на влязлото в сила решение, поради което не е последвало по смисъла на чл. 242, ал. 2 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 14 АПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Чл. 239, т. 1 от АПК предвижда защита за страната срещу такава неправилност на решението или прекратителното определение, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, тъй като определени факти и обстоятелства не е могло да бъдат установени, поради невъзможността на страната да представи съответните доказателства. Соченото основание за отмяна е обусловено от непълнота на фактическия и доказателствения материал, която се разкрива след влизане в сила на съдебния акт, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новите обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически и доказателствени факти, и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора Молителят Миланов се позовава на обстоятелство, което е било установено чрез заключение на допусната експертиза по гражданско дело, различно от това, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискал в настоящото производство. Заключението на съдебната експертиза е способ за събиране на доказателства по релевантните факти и за връзките между релевантните факти. Вещото лице излага своето заключение устно (чл. 200, ал. 2 ГПК). Изискването да го представи в писмена форма в определен от закона срок преди откритото съдебно заседание, в което заключението следва да се изслуша, обезпечава възможността на страните предварително да се запознаят с него, за да уведомят съда дали го възприемат или го намират непълно или недостоверно с произтичащите от последното допълнителни процесуални възможности (чл. 199 - 201 ГПК). По правило, приетото от съда заключение на вещото лице е с доказателствено значение само за гражданското дело, по което експертизата е допусната и изслушана. Следователно заключението по друго гражданско дело не е писмено доказателство (документ) по смисъла на чл. 239, т. 1, пр. 1 АПК и не осъществява основание за отмяна на влязло в сила решение с различен предмет и/или страни. По същата причина (доказателствено значение само за гражданското дело, по което съдът е допуснал и изслушал експертизата), установимите чрез заключението факти или връзки между факти, са без доказателствена стойност за релевантните факти по друго административно дело. Следователно установеното чрез заключението не представлява и ново обстоятелство за релевантен факт по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не поражда право на отмяна на влязло в сила решение. Показанията на свидетелите Лазов и Илиева са дадени в публични съдебни заседания на 12.02.2019 г. и на 05.10.2020 г. по н о х дело 1846/2018 г. без искателят да се позовава на пречка те да бъдат приобщени към доказателствения материал по адм. дело 8547/2021 г. на ВАС. Изложеното обуславя извод за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение. При този изход на спора и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на НАП следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Неоснователно се претендира присъждане на разноски по реда на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като чрез настоящото производство не се разрешава правният спор по същество относно претендирания материален интерес.