Определение № 319 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 557/2017 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 1216 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 1014/2016 г. Бургаският районен съд приел за установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че И. Д. Я. е собственик на лек автомобил марка „БМВ”, м. „320Д”, с ДК [рег.номер на МПС], цвят - сив металик, номер на рама: W., и осъдил ответника да предаде владението на автомобила на собственика му. С решение № VІ-101 от 17.11.2016 г. по в. гр. д. № 1482/2016 г. Бургаският окръжен съд приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, отменил същото и отхвърлил иска за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на собствения му автомобил. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца с искане за отмяна като неправилно поради противоречие с материалния закон. Изложени са оплаквания, че при липса на спор относно собствеността на вещта и след като не са събрани доказателства, обуславящи необходимостта от извършването на последващи процесуално-следствени действия, които да оправдават продължаващото й задържане, неправилно въззивният съд е отхвърлил искането на касатора за осъждане на ответника да предаде владението. Касационната жалба е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което е допустима. От ответника по касация - ответник по иска, е постъпил писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С влязлата в сила част на първоинстанционното решение собствеността върху претендираната вещ е приета за доказана при основанието по чл. 78, ал. 1 ЗС, тъй като ищецът е придобил владението върху спорния лек автомобил по възмезден начин - чрез договор за покупко-продажба от 08.09.2009 г., макар и от несобственик, но без да е знаел това, като за прехвърлянето на собствеността не е била необходима нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите, а обикновена писмена форма, която е била спазена. Висящността на делото пред въззивната инстанция е пренесена по осъдителната част на ревандикационната претенция. За да намери тази част на иска за неоснователна, въззивният съд изложил съображения, че основанието за осъществяваното от прокуратурата държане е предвидената в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ уредба, а конкретният юридически факт, създаващ това основание, е образуваното досъдебно производство по повод данни за извършено престъпление /по чл. 346, ал. 1 НК/ и изземването на вещта. Добавено е, че докато това производство е висящо, прокуратурата е в правото си да държи автомобила, а преценката по чл. 111, ал. 2 НПК за връщане на предметите, иззети като веществени доказателства, по предвидените в тази разпоредба хипотези, принадлежи само на прокуратурата и евентуално - на наказателния съд. Посочено е, че предвидените в тази разпоредба основания не могат да послужат като такива в хипотезата на иск по чл. 108 ЗС и същият е приет за неоснователен в осъдителната му част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса: компетентен ли е гражданският съд при иск по чл. 108 ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението върху вещ - лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Представена е съдебна практика на ВКС, формирана в производство по чл. 290 ГПК - решение № 10 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 4171/2014 г. на І-во г. о. С него е прието, че по исковете с правно основание чл. 108 ЗС гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка. Преценката за наличие на основание прокуратурата да задържа вещта е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на автомобила /вещта/. Поставеният въпрос е относим към предмета на спора и е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, поради което осъществява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Приетото по въпроса в обжалваното решение противоречи на задължителната съдебна практика и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.