Определение № 366 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 326/2010 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. Ф. К. против определение № 849/18.03.2010 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 64/2010 г., с което е спряно изпълнението на постановеното по същото дело въззивно решение до произнасяне на Върховния касационен съд по подадената от К. касационна жалба. Съдебният акт е постановен на основание чл. 282, ал. 3 ГПК при определена гаранция, която да се внесе по сметка на Пловдивския окръжен съд. При служебно извършената проверка за допустимост на атакуваното определение, настоящият състав намира следното: То е постановено от некомпетентен по степен съд. Единствено Върховният касационен съд е този, който се произнася по искане за спиране изпълнението на въззивното решение по молба на касатора в хипотезата на чл. 282, ал. 2 ГПК. Обезпечението, което се представя от молителя се внася в специална сметка на Върховния касационен съд, а определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. При така изясненото, обжалваното определение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба. МОТИВИРАН от горното, съдът