Определение № 9796 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искания на К. Д. И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място ]и на адв.М.Маринова, преупълномощена от особения му представител адв.Р.Антов, за изменение на решение № 5685 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9181/2023 г. по описа на Върховен административен съд в частта му за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът неправилно е присъдил разноски в полза на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. молителят твърди, че КЗД не е представила доказателства за заплатена Д.Т., а и такава не се дължи, както и че не е претендирала юрисконсултско възнаграждение. Сочи и че ГД “ИН“ не е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение и не е представила доказателства за заплатено такова. Иска да се изменени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се отменят присъдените в полза на КЗД и ГД „ИН“ такива. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни – КЗД и ГД “ИН“ не са взели становища по постъпилата молба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 5685 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9181/2023 г. по описа на ВАС, съдът е отменил Решение № 176 от 07.06. 2023 г. постановено по адм.д. № 498/2022 г. по описа на Административен съд - Враца, отхвърлил е жалбата на К. И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора [населено място], срещу Решение №287 от 01.06.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 181 по описа на КЗД за 2021 г. и е осъдил К. И. да заплати на Комисия за защита от дискриминация гр.София сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, направени по делото разноски – Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е съобразил направеното от КЗД, с касационната жалба, искане за присъждане на направените по делото разноски – заплатена Д.Т. за касационното производство в размер на 70 лв. и юрисконсултско възднаграждение за две съдебни инстанции, в т.ч. приложеното по делото платежно нареждане за заплатена Д.Т. в размер на 70 лв. и направеното от процесуалния представител на ГД „ИН“ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено с писмени бележки от 25.01.2024. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая предвид изхода на правния спор, направените искания и приложеното по делото доказателство за заплатена Д.Т. за касационното производство, съдът е присъдил дължимите на страните разноски. Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възражението на молителя за недължимост на разноски предвид специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. е неоснователно. С посочената норма се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но разпоредбата не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по делото и приложението на чл.143 от АПК. По разпореждане на съда, КЗД е заплатила Д.Т. за касационното производство и същата, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде възстановена, поради което е и присъдена с решение № 5685 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9181/2023 г. по описа на ВАС. По изложените съображения исканията на К. Д. И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] и на адв.М.Маринова, преупълномощена от особения му представител адв.Р.А., за изменение на решение № 5685 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9181/2023 г. по описа на ВАС, в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,