Определение № 3194 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2024 г.

Производството е по реда на 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. Д. Стоянов от гр. София срещу определение № 5595 от 29.06.2023 г. и по частна жалба на С. Райчева от гр. София срещу определение № 9096 от 20.10.2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на С. Райчева от гр. София за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото в размер на 10 лв. и за предоставянето й на правна помощ, и двете постановени по адм. д. № 11677 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост на частните жалби Върховният административен съд, шесто отделение, установи следното: Частната жалба на адв. Д. Стоянов е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена с чл. 92, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Частната жалба на С. Райчева е процесуално допустима като подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. С определение № 5595 от 29.06.2023 г. по адм. д. №11677/2021 г. Административен съд – София-град е оставил без уважение жалбата на адвокат Д. Стоянов, пълномощник на жалбоподателите по делото А. Матеев, С. Тошев и С. Грозданов, срещу протоколно определение от 21.04.2023г., постановено по адм. дело № 11677/2021г. по описа на Административен съд София - град, с което, на основание чл. 91 ал. 1 във вр. с чл. 89 т. 3 от ГПК му е наложена глоба в размер на 50 лв. За да постанови определението си, Административен съд – София-град е приел, че демонстрираното от адв. Стоянов негативно и обидно отношение с изразите " Госпожо съдия Вие излъгахте“ и „Лъжете госпожо съдия!“ надхвърля по недопустим начин упражняването на процесуалните права на адв.Стоянов в съдебното производство. Според съда неговите действия водят до накърняване на репутацията на съдията и съдебния състав и до разклащането на доверието в правосъдието. Проявено е явно неуважително отношение към съдебния състав, което подронва авторитета на съда. Посочено е, че тезата си по делото адв. Стоянов е възможно да изложи без да използва спрямо съда обидни квалификации и да демонстрира неуважение. Законът предоставя достатъчно средства на страните за защита срещу незаконосъобразни действия на първоинстанционния съд, а добросъвестното упражняване на процесуални права предполага, че за постигане на целите си, страните използват единствено предоставените им от закона възможности. Критиката на страна в процеса към съда и неговите действия не трябва да надхвърля определени граници, а такова надхвърляне е налице, когато чрез обидни квалификации страната недвусмислено е демонстрирала спрямо конкретния съдебен състав крайно негативно отношение и неуважение. Спазването на ЕКЗПЧ не включва търпимост към поведение на страна в процеса, която при упражняване на процесуалните си права отправя обидни квалификации към съда. По този начин се уронва престижа и авторитета не само на конкретния съдия, но и на институцията като цяло. Така постановеното определение е правилно. Глобата по чл. 89, т. 3 от ГПК е процесуална санкция предназначена за дисциплиниране на страните и мотивиране към упражняване на процесуални права добросъвестно и при спазване на добрите нрави. Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3 от ГПК е поведение, с което се проявява неуважение към съда, като държавна институция, конкретен съдия или съдилище. Видно от съставения протокол от съдебно заседание, проведено на 21.04.2023 г. адв. Стоянов е използвал изразите „Госпожо съдия, Вие излъгахте!“ и „Лъжете госпожо съдия!“. Употребените от частния жалбоподател изрази пряко накърняват авторитета на съда и потвърждават извода на първоинстанционния съд за наличие на законовите предпоставки за налагане на глоба за обида. В частната жалба жалбоподателят не навежда твърдения за неизползване на посочените изрази, като твърди единствено, че самият той не може да възпроизведе дословно думите си, а съдът го е направил при липса на звукозапис. Съгласно чл. 150, ал. 2 изр. първо от ГПК протоколът се съставя под диктовката на председателя, а ал. 4 на тази разпоредба допуска при техническа възможност да се направи звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът, но и в този случай протоколът се съставя под диктовка на председателя на съда. Протоколът на основание чл. 152 ГПК вр. с чл. 144 АПК се ползва с доказателствена сила. Съгласно правилото на чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Направеното искане за поправка на протокола от един от жалбоподателите не касае относимите обстоятелства и е оставено без уважение от съда. В молбата за отмяна, наименувана жалба, не са изложени противопоставими аргументи, които да обосновават наличието на уважителни по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК причини за отмяна на наложената глоба. В съдебния процес страните са длъжни да действат добросъвестно и съобразно добрите нрави, като използват изразни средства, които не преминават границата на добрия тон. Процесуалните права на страната следва да се реализират по начин и в езикова форма, изключващи проява чрез действия или изрази на обидно и неуважително отношение към съдията, представляващ съдебната институция. Санкцията, предвидена в чл. 89, т. 3 от ГПК има за цел да защитава авторитета на съдебната власт и да мотивира страните да се въздържат от действия, които го накърняват.Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.143а от АПК е с идентично съдържание на приложената от първоинстанционния съд разпоредбла на чл.89 от ГПК. Предвид идентичността на двете разпоредби, настоящият съд приема, че не е налице процесуално нарушение допуснато от административния съд, което да е съществено. Процедурата по налагане и оспорване на наложени глоби от съда, също е идентична в двата процесуални закона. По отношение на направеното в подадената частна жалба искане да „отзове съставът“ следва да се посочи, че с протоколно определение от 29.08.2023 г. първоинстанционният съдебен състав се отвежда от разглеждането на делото. С оглед гореизложеното обжалваното определение № 5595/29.06.2023 г. по адм. д. №11677/2021 г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на наложената глоба по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С определение № 9096 от 20.10.2023 г. по адм. д. №11677/2021 г. Административен съд – София-град, в оспорената част е оставена без уважение молбата на С. Райчева от гр. София за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото в размер на 10 лв. и за предоставянето й на правна помощ. За да постанови определението си, Административен съд – София-град е посочил, че в уточняваща молба от 17.10.2023г. С. Райчева заявява, че не притежава юридичесто образование и поради това иска оказването на безплатна правна помощ. Представя декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК като сочи, че не разполага със средства и имущество, а получава единствено пенсия от 495 лв. и моли да бъде освободена от внасяне на държавна такса по делото. Съдът намира, че при извършената в деловодната програма на съда справка се установява, че Райчева е страна по значителен брой дела пред АССГ, общо 89 броя, като по едно от делата от нея е заявено искане за издаване на изпълителен лист за сумата от 500 000 лв. - делото е прекратено и изпратено по компетентност на PC - София. Предвид размера на това нейно вземане, съдът намира, че лицето разполага и с друго, освен декларираното имущество и внасянето на държавна такса от 10 лв. по настоящото дело не би я затруднило, т.е. искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането й за предоставяне на правна помощ, тъй като освен другите предпоставки за предоставянето й, разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ задължава органа да прецени дали интересите на правосъдието изискват предоставянето й на лицето, а разпоредбата на чл.24, т.1 от същия закон повелява отказ да се предостави правна помощ, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Съдът намира, че интересите на Райчева като гражданин, спрямо който двете обжалвани по делото заповеди са действали, са защитени с вече подадените пред съда многобройни жалби, които са повече от подробни и които не са допълнени с нови, различни обстоятелства от Райчева - произнасянето по тях от съда ще има действие и по отношение на Райчева, с което нейните интереси като гражданин са защитени, а също е защитен и общественият интерес. Така постановеното определение е правилно. Съгласно Законът за правната помощ /ЗПП/ безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Първоинстанционният съд аргументирано е приел, че не са налице условията за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Съдът е изложил подробни обосновани мотиви за оставяне без уважение на искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ и на искането ѝ за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 10 лв. В подадените жалби не са наведени конкретни възражения и доводи, а в жалбите Райчева посочва, че в определението липсва банкова сметка, по която да преведе сумата за държавна такса и моли да се посочи номер на банкова сметка. С оглед размера на получаваната от Райчева пенсия и наличието на обсъденото от съда недекларирано от нея вземане заплащането на държавна такса в размер на 10 лв. не се явява прекомерен разход. В конкретния случай жалбоподателката, при комплексна преценка на всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не отговаря на изискванията за освобождаване от държавна такса. С оглед гореизложеното обжалваното определение № 9096/ 20.10.2023 г. по адм. д. №11677/2021 г. по описа на Административен съд – София-град в оспорената част, с която е оставена без уважение молбата на С. Райчева от гр. София за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото в размер на 10 лв. и за предоставянето й на правна помощ, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,