Определение № 154 от 06.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1948/2012 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение № 262/11.10.12 г.на председателя на ОС-Разград, с което е прекратено съдебното производство по В.Н.Ч.Х.Д.350/12 г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от ОС-Разград са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК и са се обосновали с възможност да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство. Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав на ОС-Разград намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е ОС-Шумен. /С оглед предишно разглеждане на делото по подсъдност от страна на ВКС и възникнали проблеми с РС-Силистра, настоящата инстанция не счита за уместно да изпраща делото по подсъдност в ОС-Силистра./ Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение