Определение № 2909 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.66, ал.2 ГПК. С определение № 1433 от 30.05.2023 г. по ч. гр. д. № 31/2023 г. на Софийския апелативен съд е оставена без уважение молба вх. № 5720/13.03.2023 г. на Ц. П. К. за възстановяване на срока за подаване на частна касационна жалба срещу определение № 303 от 31.01.2023 г. по ч. гр. д. № 31/2023 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. К. срещу определение № 268232 от 04.11.2022 г. по гр. д. № 820/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-25 с-в, с което е върната като нередовна подадена от него искова молба. Съставът на апелативния съд е приел,че съгласно чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се държи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Особено непредвидено обстоятелство е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани да извършат определено процесуално действие по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие. Препятствието трябва да е внезапно, изненадващо и непреодолимо и да бъде единствена причина за пропускане на срока. То трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голяма част от него. Прието е, че липсата на познания на правната уредба от страна на жалбоподателя не е обективна причина за пропускане на срока, а освен това липсват изложени обстоятелства, които да представляват пречка за организиране на защитата му. Частна жалба срещу посоченото определение е подадена от Ц. П. К.. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в случая не става въпрос за материален закон и ощетяване със собственост на ответник, а за пропуск в процесуалните правила в търсене на защита по законов ред срещу неоснователно обвинение в престъпление, отказ от три съдебни инстанции да бъдат събрани допълнителни доказателства, че жалбоподателят е осъден, без да има вина. Счита, че на всеки гражданин трябва да се дава възможност да участва в съдопроизводството, дори ако няма възможност да наеме адвокат и се бори сам. Счита, че ставало въпрос за процесуален пропуск и че по процесуален ред е поискал възстановяване на срока. Счита, че следва да бъде разрешен следният правен въпрос: Когато ищецът-неюрист сам води делото си, не е определен още ответник и е налице пропускане на срока за подаване на касационна жалба, съобразно принципа на справедливостта следва ли да му се възстанови срокът чрез предвидения процесуален ред и следва ли да се счете незнанието като непредвидено обстоятелство. Освен това жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е очевидно неправилно. Към частната жалба са приложени и книжата по чл.65, ал.2 ГПК – частната касационна жалба срещу определение № 303 от 31.01.2023 г. по ч. гр. д. № 31/2023 г. на Софийския апелативен съд и изложението към нея. Върховният касационен съд в настоящия си състав счита, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Частната жалба е насочена срещу определение на апелативен съд, с което се оставя без уважение молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок. Тази частна жалба се разглежда по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.66, ал.2 ГПК, без да е необходимо да се поставят въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. В съответствие с практиката на ВКС по чл.64, ал.2 ГПК е изводът на въззивния съд, че непознаването на процесуалния закон от страна на ищец, на когото е върната искова молба, не представлява особено непредвидено обстоятелство, което да му даде правото да иска възстановяване на пропуснат срок за подаване на частна касационна жалба срещу връщането на исковата молба. Непознаването на закона е предвидимо обстоятелство, тъй като жалбоподателят съзнава своето незнание. Той е имал възможност още при подаване на исковата молба или на по-късен етап – при обжалване на определението за връщането й, да поиска от съда да му предостави правна помощ, но не го е сторил. Предоставянето на правна помощ е защитата, която процесуалният закон предвижда за страна, която не разполага със средства да ангажира адвокат по делото и която няма нужните познания, за да го води сама. Възстановяването на срок се допуска само при наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускането му, а незнанието на закона от страната по делото не е такова обстоятелство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,