Определение № 123 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 958/2015 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. М. З. Н. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 137 от 04.02.2014 г. по гр.д. № 1785/2013 г. на Старозагорския районен съд. С него молителят е осъден да заплати на В. Т. Г. сумата 5 813 лв., представляващи заплатени от ищеца в качеството му на поръчител погасителни вноски по договор за потребителски кредит от 22.05.2007 г., сключен между [фирма]/ С./ [населено място] и М. З. Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 1 198 лв. разноски по делото. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, като твърди, че поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването е бил лишен от възможността да вземе участие в делото и да защити правата си. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Молителят твърди, че е узнал за постановеното решение след връчване на призовка за доброволно изпълнение на 16.10.2014 г. Представя копие от покана за доброволно изпълнение, връчена на посочената дата на неговата майка - И. Т.. Спрямо този момент, молбата за отмяна за отмяна се явява подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Същата съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, поради което следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от гореизложеното съдът