Определение № 6832 от 07.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 – 236 АПК във връзка с 166 ал. 4 и 2 от АПК и чл. 160 ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Образувано е по частна жалба на С. Спасов от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Бакалова, срещу определение № 4307 от 31.05.2022г., постановено по адм. д. № 4838/2022г. Административен съд София град, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № Д – 02 от 04.05.2022г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, с която на основание чл. 160 ЗООС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „спиране от датата на връчване на настоящата ПАМ на дейности по засипване, разстилане на земни маси и заравняване на терена и премахване на растителност, извършвани в ПИ идентификатор № 68134.1935.2553 /стар номер 961/, УПИ IX – 961, кв. 23, представляващ т.нар. „Боянско блато“. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, поради необоснованост и при допуснати нарушения на съдопризводствените правила. Излага съображения за немотивираност и бланкетност на оспореното определение, неправилност на извода на съда, че не са представени доказателства за това, че от допуснатото предварително изпълнение ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Посочва, че предприетите от него действия са в защита на общественото здраве и в интерес на гражданите да се почисти имота му от самонастанила се растителност в резултат и на оттичане на отходни води в него. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения касаещи отказ на съда да допусне съдебно – медицинска експертиза, установяваща вредното влияние и възможността от разпространение на зараза в резултат на непочистването на имота. Твърди, че по този начин е искал да докаже възможността за настъпване на вреди, което не му е разрешено от съда, при прието в оспореното определение, че не е доказана възможността да настъпят значителни и труднопоправими вреди. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се спира допуснатото по закон предварително изпълнение. Ответникът директорът на РИОСВ – София не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на С. Спасов за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението на заповед № Д - 02 от 04.05.2022г. на директора на РИОСВ – София, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ЗООС. За да постанови този резултат съдът е приел, че при липса на регламентирани в специалния закон критерии за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, приложими са общите разпоредби на чл. 166 ал. 4 вр. ал. 2 АПК, предполагащи възможност за настъпване на значителна или труднопоправима вреда за жалбоподателя от допуснатото предварително изпълнение на акта, като в негова тежест е и да докаже настъпването или възможността за настъпване на такава вреда. Приел е, че в случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства за новонастъпили факти след издаване на акта, че от предварителното изпълнение, допуснато по закон, за него ще настъпят значителни или труднопоправими вреди. Посочил е, че доводите, че имотът му се е превърнал в нерегламентирана отходна яма, която създава опасност от разпространение на заразни болести, е неотносим към настоящото производство, както и че законодателното решение изисква твърдяната вреда да е възможно да настъпи за адресата на акта, не и за общественото здраве. По тези съображения е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по закон. Определение е правилно. Съгласно правилото на чл. 160 ал. 5 от Закона за опазване на околната среда обжалването на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка не спира изпълнението й, т.е. налице е предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Правилен е изводът на съда, че при липса на законово разписани критерии, при които съдът спира допуснатото по закон предварително изпълнение, са приложими общите разпоредби на чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Посочените разпоредби предполагат настъпване, включително вероятност от настъпване на значителна или труднопоправима вреда за жалбоподателя като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е в тежест на жалбоподателя да установи и представи доказателства за вероятността от настъпване на такава вреда. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай не са представени доказателства, от които може да се направи предположение, че от предварителното изпълнение на акта, ще настъпят значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя, съответно не са доказани обстоятелства, сочещи наличие на материално - правни основания, съобразно критериите по чл. 166, ал. 2 АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт. Правилен е извода на съда за неотносимост към настоящото производство на наведените възражения за оттичане на отходни води към имота на жалбоподателя, от които би последвала евентуално вреда за общественото здраве. Съгласно посочените по - горе относими разпоредби вредата следва да е такава, която да настъпи за жалбоподателя. Освен това следва да се посочи, че са налице други способи, а не предприетите и спрените с ПАМ такива по засипване на терен за предотвратяване на оттичането на отходни води, тъй като и с тези действия не би се предотвратило евентуалното замърсяване на терена. Представеното пред настоящата инстанция писмо от Столична регионална здравна инспекция /СРЗИ/ потвърждава горните изводи, тъй като с него по компетентност въпросът е насочен към кмета на СО – район „Витоша“, Директора на РИОСВ – София и съответния директор на „Софийска вода“ АД, в чиято компетентност е да разпишат съответните действия при установено оттичане на отходни води на нерегламентирани места. Тези възражения обаче не обосновават и не доказват наличието на предпоставките по чл. 166 ал. 2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения състав на Върховният административен съд,