Решение № 4896 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15533/2011 г.

Решение № 4896 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15533/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. във вр. с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Велико Търново против решение № 472 от 3.11.2011 г. по адм. дело № 280 по описа за 2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което са отменени чл. 31, ал. 1 (нова), ал. 2 (нова) и ал. 3 (нова) от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приети с Решение № 637 по Протокол № 50/23.07.2009 г. на Общински съвет - Велико Търново. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 77 и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновски общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, на чл. 81 във вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси). Ответниците Христина Константинова Даскалова от гр. Велико Търново и Искра Пенчева Иванова от с. Леденик, обл. Велико Търново, са оспорили касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново са подзаконовите разпоредби на чл. 31, алинеи 1, 2 и 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приети с Решение № 637 по Протокол № 50/23.07.2009 г. на Общински съвет Велико Търново, към настоящия момент отменени по силата на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на новата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приета с решение № 68/28.12.2011 г. на Общински съвет - Велико Търново. За да отмени оспорените разпоредби, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за тяхната незаконосъобразност поради приемането им при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг. Общинският съвет незаконосъобразно е регламентирал с наредба обществени отношения с местно значение, които са уредени със Закона за народната просвета (ЗНП), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на процесуалноправните норми на чл. 77 и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновски общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 5 от 22.11.2007 г. (отм.). Изброените норми регламентират реда и правилата, по които Великотърновският общински съвет приема актовете си. При липса на специални норми, отнасящи се до реда и правилата за приемането на изменения и допълнения на същите актове, се прилагат общите норми на чл. 74 - чл. 79 от раздел VIII Внасяне, обсъждане и приемане на актовете на общинския съвет. Видно от съставения протокол от проведеното заседание на 23.07.2009 г., новите алинеи 1, 2 и 3 на чл. 31 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново (отм.) са приети в нарушение на правилото за провеждане на две гласувания в различни заседания и след изслушване на доклада на водещата комисия. Решението за приемане на нови разпоредби към чл. 31 от цитираната наредба е взето в нарушение на административнопроцесуалните правила и е опорочило волеизявлението на административния орган. Неоснователно е поддържаното от касатора възражение за "регулативен характер" на оспорените алинеи 1 - 3 на чл. 31 от раздел III Такси за детски ясли, детски градини, домове за социални грижи и други общински социални услуги от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. Здравната закрила на децата е уредена в Закона за здравето, който с разпоредбата на чл. 118 предвижда създаването на детски ясли и детски кухни за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Детските градини като заведения за обучаване и възпитание на деца в предучилищна възраст се подчиняват на правен режим, създаден със Закона за народната просвета. С чл. 117 от Закона за здравето общините са задължени да създават условия за осигуряване на здравословна жизнена среда и нормално физическо и психическо развитие на децата. С чл. 36 от Закона за народната просвета общините са задължени да осигуряват и контролират задължителната предучилищна подготовка на децата. Задължението на родителите или настойниците да заплащат месечна такса за ползване на детски ясли и детски градини е установено в чл. 81 от ЗМДТ. Оспорената ал. 1 към чл. 31 от общинската наредба, съгласно която посочената услуга не се предоставя на тези ползватели, които имат просрочени задължения по местни данъци и такси към община Велико Търново, е приета от общинския съвет извън пределите на делегираната му компетентност с чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, а именно да определи и администрира местните такси и цени на услуги на територията на общината. Недопустимо е с подзаконови нормативни разпоредби общините да бъдат освобождавани от изпълнение на задълженията им по закон, както също е недопустимо да се ограничават установените със закон права на гражданите, като се поставят в зависимост от изпълнение на финансовите им задължения към общината. Отмяната на ал. 1 на чл. 31 предпоставя отмяната на следващите алинеи 2 и 3, съгласно които обстоятелствата по предходната алинея ал. 1 се удостоверяват с протокол за извършена проверка за просрочени задължения по местни данъци и такси или удостоверение по чл. 61а, ал. 4 на настоящата наредба (ал. 2) и срокът за издължаване на просрочените задължения е до 14 дни от установяване на просрочието (ал. 3). Следва да бъде подкрепено становището на първоинстанционния съд, че редът и сроковете за внасяне на публичните задължения, както и санкциите при неизпълнение, са установени в ЗМДТ и ДОПК. Оспорените подзаконови нормативни разпоредби са издадени в нарушение на процесуалноправните и материалноправните изисквания и като ги е отменил, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,