Определение № 779 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 268/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Е.-П. против решение № 824/13.12.2010 г. по т.д. № 1000/2010 г. на Пловдивски АС в частта, с която по същество се отхвърля предявения от касатора срещу П. 99 АД иск за заплащане на сумата 33 376 лв. по споразумение от 19.05.2003 г., като погасен по давност. От ответното П. 99 АД-П. е постъпил отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: От кой момент признанието на вземането от длъжника поражда правен ефект на прекъсване на давността?, съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВС и ВКС, която приема, че признаване на вземането е налице, когато се признае задължението, а не фактическия състав от който то е произлязло, както и че давността се прекъсва не от момента на научаването от кредитора, а от момента в който длъжникът е изявил и направил това признание. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие с горната незадължителна практика на ВС и ВКС-по смисъла на т.2 и 3 ТР 1/2010 ОСГТК, не е налице. В случая за процесното вземане не става дума от кой момент признанието на вземането прекъсва давността, тъй като съдът в мотивите на стр.4,б.”б” е приел, че признанието е направено след изтичане на давността. А кога вземането е станало изискуемо страните не спорят. Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.