Решение № 8 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2014 г.

Решение № 8 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко стил" ООД против решение № 7672 от 5.12.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 14066/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо с изх. № 01-2600/7784/30.10.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 350 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С уведомителното писмо, предмет на обжалване пред административния съд на жалбоподателя е съобщено, че се прекратява агроекологичен ангажимент по мярка 214, заявен с УИН 16/090610/82162 и приложение за агроекологични плащания за кампания 2010 г. Причините, сочени в уведомлението са, че в резултат на административна проверка е установено, че жалбоподателят не е заявил шест от първоначално заявените от него парцели, с което недопустимо е намалил площта на поетия агроекологичен ангажимент на 87,71 %. Правното основание за прекратяването на ангажимента, сочено в уведомителното писмо е чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. вр. с чл. 10, § 4 вр. чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. и т. 3 от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу това уведомително писмо приемайки, че констатациите в уведомителното писмо се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила за издаването му и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че на осн. чл. 7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /наричана за краткост по-долу Наредбата/, агроекологичния ангажимент се изпълнява за период от пет последователни години, който започва да тече от началото на периода на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година се подава заявление за плащане. Съдът е анализирал маркираните от жалбоподателя полета в подаденото от него заявление за плащане от 26.05.2010 г. за кампания 2010 г. с попълненото към него приложение, както и приложението за кандидатстване за заявление за плащане за кампания 2011 г. Въз основа на този анализ е стигнал до извода, че тезата на жалбоподателя, че през 2010 г. е подал ново заявление, за нов агроекологичен ангажимент е единствено за целите на защитата му по спора. Съдът е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателя, че е прехвърлил стопанството си на друг земеделски производител, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 18 и чл. 34 от Наредба № 11. Приел е за доказано въз основа на заключението на вещото лице, че в следствие на незаявяването през последващата първа година на заявяване на шест от одобрените БЗС, географското припокриване на заявените през 2010 г. към одобрените парцели е 87,71%, с което не е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Съдът е преценил, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Безспорно е между страните, а е установено и със събраните по делото доказателства, че жалбоподателят за стопанската 2009 г. е одобрен за подпомагане по мярка "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" за 11 броя парцели с обща площ от 24,90 ха във връзка със заявление за подпомагане с УИН 16/060709/59962 за които е поет 5 годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Установено е също така, че след първата година, за втората година, жалбоподателят не е заявил за подпомагане по тази мярка 6 от одобрените 11 парцела, като същевременно е заявил други, незаявени с първоначалното заявление площи, така че общият размер на заявената площ за подпомагане през втората година е 34,51 ха. Основателно е прието от административния съд, че жалбоподателят не е подал ново заявление за подпомагане по тази мярка през 2010 г. Настоящият съдебен състав възприема напълно съображенията на съда относно реквизитите на попълнените от жалбопадателя приложения и изводът, който следва от тях. Към тях следва да се добави и следното: правилно административният орган не е възприел заявлението за 2010 г. и Приложението за кандидатстване за Агроекологични плащания 2010, като ново заявление за подпомагане по тази мярка, тъй като не е изпълнена хипотезата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 4 от Наредбата в редакциите на тези разпоредби към датата на подаване на заявлението и приложението. Член 63, ал. 1 от Наредбата в приложимата редакция гласи: "Земеделските стопани, които са поели да изпълняват агроекологични задължения за период от пет последователни години, подават "Заявление за подпомагане" в ДФЗ - РА, когато увеличават одобрените площи по чл. 24, ал. 4." Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 в приложимата редакция от Наредбата гласи: "При увеличаване на одобрената площ над размера по ал. 1 подпомаганите лица поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период за всички одобрени със "Заявлението за подпомагане" площи." Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата в приложимата редакция гласи: "Агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 и 5, буква "б" се извършват върху едни и същи площи в петгодишен период на агроекологичното задължение." От съвместното тълкуване на посочените разпоредби следва, че увеличаване на одобрените площи ще е налице, тогава когато към всички първоначално одобрени площи се прибавят още площи. Това следва и от разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изречение последно, както в редакцията на разпоредбата към 2010 г., таки и в актуалната й редакция. Съгласно посочената разпоредба при неодобрение на новите парцели, земеделските стопани прилагат вече поетите агроекологични плащания до изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Конкретният случай не е такъв, тъй като част от първоначално одобрените площи не са заявени в следващата година, а са заменени с други площи, макар и в по-голям размер. Това е нарушение на изискването агроекологичната дейност да се извършва върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделско стопанство в продължение на целия 5-годишен период, за който е поет ангажимента. Това задължение, регламентирано в Чл. 24, ал. 1 от Наредбата е съществувало, както към момента на подаване на първоначалното заявление от жалбоподателя, така и при издаване на обжалваното уведомително писмо. Жалбоподателят, още към датата на подаване на заявлението e бил наясно със санкцията при неизпълнение на това задължение, тъй като към този момент тя е регламентирана в чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредбата, а към датата на издаване на обжалваното писмо тя е в чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. В конкретния случай е неприложимо и правилото, визирано в чл. 63, ал. 2, изр. последно от Наредбата, тъй като агроекологичния ангажимент не е запазен в обема, в който е одобрен и поет. Основателно е прието от съда, че в случая не е налице и хипотезата на прехвърлено стопанство. Към съображенията, посочени от административния съд, които се споделят от настоящия съдебен състав, следва да се добави и, че с оглед съдържанието на разпоредбите, регламентиращи това прехвърляне - чл. 34 и сл. от Наредбата, не може да се приеме, че е налице прехвърляне на стопанство при частично прехвърляне на заявени от прехвърлителя и одобрени в негова полза по агроекологична мярка парцели. Неоснователно е оплакването на касатора, че постановеното решение не е съобразено и противоречи на разпоредбата на чл. 27, § 11 на Регламент на ЕО № 1974/2006 от 15.12.2006 г. Посочената разпоредба дава възможност на държавите-членки да разрешат преобразуването на един ангажимент в друг в рамките на периода, за който е приет, като посочва и условията, които следва да са налице, за да се допусне това преобразуване. Тази разпоредба е неприложима в конкретния случай, тъй като спорът не се свежда до това, налице ли са или не условията за преобразуване на един ангажимент в друг, а доколко заявлението за 2010 г. и приложението за кандидатстване по АЕП за същата година може да се квалифицира като заявление за нова АЕП. Както се посочи по-горе, административният съд правилно е приел, че тези документи, не могат да се възприемат като ново заявление по АЕП за одобряване на нов агроекологичен ангажимент. Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователно и искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 27, § 11 от Регламент на ЕО № 1974/2006. Обстоятелството, сочено от касатора, че заявлението му за 2011, в което е отбелязано, че се кандидатства за трета поредна година и, че е заявление за плащане ( което оборва тезата му, че през 2010 г. е заявил нов агроекологичен ангажимент), ответникът е разгледал като нов петгодишен ангажимент, не може да се възприеме като доказателство, че и заявлението му за 2010 г. е такова за нов агроекологичен ангажимент. Това обстоятелство сочи единствено за липсата на константност в преценката на ответника относно съдържанието на реквизитите в приложението за кандидатстване по АЕП. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора касационни основания. Решението на административния съд, предмет на контрол в настоящото производство е правилно. То е резултата на обосновани и верни изводи и правилно приложение на материалния закон. Решението следва да се остави в сила.