Определение № 3718 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4775/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба вх. №2958/03.02.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу Решение №1558/02.12.2022г. по в. гр. дело №20213100500015/2021г., по описа на Окръжен съд - Варна, ГО в частта му, с която В. Х. З., Н. З. З. Т. З. З., и Х. З. З., всички от [населено място], [община] са осъдени в шестмесечен срок от влизане в сила на решението да заплатят на М. Н. И. за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева, и в частта, с която М. Н. И. е осъдена да заплати на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. сумата от по 3549,58 лева за уравнение на дяловете им от разпределените с въззивното решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти.

Постъпила е и касационна жалба вх. №6703/15.03.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу Решение №1558/02.12.2022г., поправено с решение №168/15.02.2023 година, постановени по в.гр.д. № 20213100500015/2021 г., с която се моли така поправеното решение да бъде отменено в частта, с която М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. сумата от по 3591.77 лева за уравнение на дяловете им от разпределените с въззивното решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти. Счита решението за напълно неправилно и необосновано в тази част; постановено в нарушение на относимите процесуално и материално правни норми и със задължителната практика по прилагането ѝ, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага, че са налице предпоставките по чл. 280 от ГПК за допускане на касационен контрол и на отмяна на решението в обжалваната част, тъй като съдът неправилно е изчислил сумата, дължима за уравнение на дяловете. Твърди, че след процедурата по чл. 201 от ЗУТ са новообразувани УПИ ХП-540 с площ от 1388 кв. м. и УПИ XIII-540 с площ от 400 кв. м., а другите квадрати са останали извън регулация. Пазарните оценки на процесните недвижими имоти са изготвени съответно за 1388 кв. м. и за 400 кв. м., а пазарната стойност на целия имот/правилно посочена в решението/е общо 83 246 лева (62 388 лева пазарната стойност на УПИ XII-540 с площ от 1388 кв. м. + 20 858 лева пазарната стойност на УПИ XIII-540 с площ от 400 кв. м.), което означава, че се дължи по 46,55 лева на кв. м. Доколкото М. И. е получила в дял имот, който превишава с 9 311,63 лева стойността на нейния дял, то тя следва да заплати по 2 327,90 лева за всеки от ищците. Счита решението в обжалваната част за очевидно неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като при неговото постановяване съдът не се е съобразил с изискването на закона и съдебната практика, а именно: „да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора“ съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526.2915 г. на ВКС, III ГО. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани със твърденията им: Решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. ВКС IV ГО; Решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. ВКС, IV ГО; Решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. ВКС, IV ГО; Решение № 548/06.12,2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на ВКС, III ГО. Счита, че като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на решението. Моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание неточно прилагане на материалния закон, което е довело до постановяване на едно очевидно неправилно решение - касационни основания, визирани в чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 280, ал.1, т.3 на ал. 2, пр. последно от ГПК.

Постъпила е и касационна жалба №15705/22.06.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу решение №576/16.05.2023 година, по в.гр.д. № 20213100500015/2021г., по описа на ВОС, с което молбата ѝ с вх. № 6372/13.03.2023 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №168/15.02.2023г., постановено по в.гр.д. № 15/2021г., по описа на ВОС е оставена без уважение. Доколкото достигнатия от съда правен резултат, е напълно неправилен и необоснован, като изведен в нарушение на относимите процесуални и материално правни норми, задължителните указания на ВС и ВКС по приложението им и в сериозно противоречие с доказателствата по делото, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като касационната инстанция се произнесе по същество за определяне на действителните суми за уравнение на дяловете на страните, съобразно притежаваните от тях идеални части. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Твърди, че съгласно влязлото в законна сила Решение № 688 от 12.02.2015г., постановено по гр. д. №11889/2014 г., по описа на РС - Варна, М. И. притежава 200/2565 ид. части от процесния недвижим имот и следва да заплати останалите 200 кв. м. Общата пазарна стойност на имотите, съобразно приетото заключение е 83 246 лева или по 46,55 лева на кв. м. За останалите 200 кв. м. М. И. следва да заплати сумата от 9 311,63 лева или по 2 327,90 лева за всеки от ищците. Счита, че съдът се е произнесъл с един очевидно неправилен съдебен акт и по съществени материално и процесуални-правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и, че разглеждането на поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК, като формулира три въпроса във връзка с приложението на чл. 201 от ЗУТ.

Чрез депозираните писмени отговори, ответниците молят жалбите да бъдат оставени без разглеждане като недопустими поради липсата на правен интерес. В условията на евентуалност – да не бъдат допускани до касационно обжалване поради липса на предпоставките за това; в условие на евентуалност- да бъдат оставени без уважение като неоснователни, тъй като съдът не е допуснал твърдяните нарушения на материални и процесуалния закон, нито на задължителната практика по прилагането им.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №1558/02.12.2022г., постановено по в. [населено място] №20213100500015/2021 по описа на ВОС, частично е отменено Решение №3736/06.08.2020г., постановено по гр.д. № 11889/2014г. по описа на PC – Варна, като въззивният съд е поставил в общ дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. допуснатия до делба недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., находяща се в северозападната част на УПИ I 367 в кв.48 по плана на [населено място], с пазарна цена 11 916 лева, като е осъдил всеки от В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. И. за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева, ведно със законната лихва върху присъденото уравнение, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата; РАЗПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 353 от ГПК, новообразуваните от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м. два дяла – два новообразувани след проведена процедура по чл. 201 ЗУТ урегулирани поземлени имота, като е ПОСТАВИЛ В ОБЩ ДЯЛ на В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. недвижим имот, представляващ новообразуван УПИ XII-540, кв. 48 по плана на [населено място], общ. А., с площ от 1388 кв.м. с пазарна стойност на този дял – УПИ XII-540 в размер на 62 388 лева; ПОСТАВИЛ е В ДЯЛ на М. Н. И. новообразуван УПИ XIII-540, кв.48 по плана на [населено място], общ. А., с площ от 400 кв.м., и с пазарна стойност на този дял – УПИ XIII-540 е в размер на 20 858 лева, като е осъдил М. Н. И. да ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З., за уравнение на дяловете им от разпределените с настоящото въззивно решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 сумата от по 3549,58 лева; обжалваното решение е потвърдено в останалата част, като страните са осъдени да запалят разноски.

По молба на М. И., съдът е постановил решение №168/15.02.2023 г., с което е ДОПУСНАЛ на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1558/02.12.2022г., постановено по в. гр. дело № 15/2021г. по описа на ВОС досежно сумите за уравнение на дяловете както следва: 1.всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. е осъден в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 1 489,50 лв.; 2. М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите за уравнение на дяловете им от разпределените с настоящото въззивно решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 урегулирани поземлени имоти, сумата от по 3591,77 лв.

С решение 576/16.05.2023г., съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6372/13.03.2023 г. от М. Н. И., чрез адв. Бр. Б. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №168/15.02.2023 г., постановеното по в. гр. дело № 15/2021г. по описа на ВОС относно сумите, присъдени за уравнение на дяловете, след като е съобразил, че не следва да се извършва ново преизчисляване на сумата, която молителката следва да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете им, доколкото твърдяната в молбата грешка в пресмятането е вече отстранена от съда и то именно с решение Решение №168/15.02.2023 г./което е неразделна част от Решение № 1558/02.12.2022г./, спрямо което е подадена и настоящата молба по чл. 247 от ГПК.

На първо място следва да се отбележи, че след подаването на първата касационна жалба №2958/03.02.2023г. от М. Н. И., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Б. срещу Решение № 1558/02.12.2022 година, по в.гр.д. № 20213100500015/2021 г., по описа на Окръжен съд - Варна, Гражданско отделение в частта му, с която В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З., всички от [населено място], [община] са осъдени в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Н. И. за уравнение на дела й от двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева, и в частта, с която М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. за уравнение на дяловете им от разпределените с въззивното решение новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти, сумата от по 3549,58 лева, въззивният съд е постановил две решения по реда на чл. 247 ГПК, с които тезата на касатора по отношение на дължимото уравнение на дяловете е частично споделена. Касаторът обаче, чрез подаване на последващите касационни жалби продължава да поддържа тезата си изцяло. Поради това, Върховният касационен съд следва да извърши преценка досежно наличието на поддържаните основания за допускане на касационно основание и по трите жалби, като поради съвпадане на поставените въпроси, се произнася общо при отчитане на обстоятелството, че основното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след влизането им в сила, ще образуват едно цяло.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, съобрази следното:

В касационна жалба вх. №6703/15.03.2023г. от М. Н. И., чрез адв. Б. срещу Решение №1558/02.12.2022г., поправено с решение №168/15.02.2023 година, постановени по в.гр.д. № 20213100500015/2021 г., в частта, с която М. Н. И. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З., и Х. З. З. сумата от по 3591.77 лева за уравнение на дяловете им от разпределените новообразувани имоти, се твърди, че са налице предпоставките по чл. 280 от ГПК, за допускане на касационен контрол и на отмяна на решението в обжалваната част, тъй като съдът неправилно е изчислил сумата, дължима за уравнение на дяловете, Касаторът е формулирал следните въпроси:

1. Какъв е методът, който следва да се използва при изчисляване на сумата за уравнение на дяловете на съделителите, след осъществена процедура по чл. 201 от ЗУТ?

2. При определяне на сумата за уравнение на дяловете следва ли да се вземе в предвид осъществената процедура по чл. 201 от ЗУТ и квадратурата на новообразуваните имоти?

3. Каква е практическата стойност на заповедта за изменение на плана и как влияе тя върху стойността на отделните дялове?

Тези въпроси действително са от значение за правния спор по конкретното дело, доколкото делбата на недвижим имот, представляващ УПИ I 367 в кв. 48 по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м. е била извършена чрез разпределение на новообразуваните два имот след проведена процедура с приложение на чл. 201 ЗУТ.

Те са включени в предмета на спора, тъй като делбата е извършена чрез разпределението им в два дяла и възлагането им на страните, но не са с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд в частта, която е предмет на обжалване с касационните жалби. Разпоредбата на чл. 201 ЗУТ касае административната процедура при образуването на новите имоти от допуснатия до делба общ имот, но е неотносима към начина, по който се преценява съотношението на делбените имоти и се изчислява на стойностите на сумите, дължими за уравнение на дяловете, по които въпроси е формирана константа съдебна практика.

При определяне на стойността на дяловете, въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, според която стойностното уравнение на дяловете при възлагане на делбения имот и уравнение с имот и/или пари, както и при разпределение на делбените имоти, с различна стойност, се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. Когато някой от съделителите получава дял на стойност по-висока от стойността на дела му, уравнението следва да се извърши именно в размера на разликата в стойностите между получен и притежаван дял от общата маса, а не като разлика между стойността на отделните дялове, получени от съделителите /в този см. Решение № 279 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., ГК и Решение №280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г. о., ГК/.

Пазарната стойност на УПИ I 367 след разделянето му в процедурата по чл.201 от ЗУТ е общо 83246 лева /62388 лева – пазарната стойност на УПИ XII-540 + 20858 лева – пазарна стойност на УПИ XIII-540/.

Стойността на дяловете се изчислява съобразно квотите в съсобствеността: М. И. притежава в този имот квота 200/2565 ид. части, т.е. стойността на дела ѝ от него е 6490,92 лева; останалите съделители –З. притежават общ 2365/2565 ид.части, т.е. стойността на техния общ дял е 76755,08 лева.

Тъй като в дял на М. И. е поставен УПИ XIII-540 на стойност 20858 лева, тя получава имот, превишаващ с 14367,08 лева стойността на нейния, поради което за уравнение на дяловете тя следва да заплати тази разлика на всеки от останалите 4-ма съделители по равно, т.е. по 3591.77 лв. на всеки.

Квотите в съсобствеността се определят с решението по допускане на делбата, като от решение №688/12.02.2015г., е видно, че делбата по отношение на УПИ I-365 е допусната при квоти- за съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. – по 591.25/2565 ид. Части за всеки, а за М. И. - 200/2565 ид.части.

Обстоятелството, че след провеждането на процедурата по чл. 201 ЗУТ площта на целия имот е по-малка, като новообразуван УПИ XII-540, кв. 48 по плана на [населено място], общ. А. е с площ от 1388 кв. м, а новообразуван УПИ XIII-540, кв. 48 по плана на [населено място], общ. А. е с площ от 400 кв. не се отразява върху начина на изчисляване на дяловете и на сумите, дължими за уравнение на дяловете.

Въззивният съд се е съобразил с изискването на закона и в съответствие със съдебната практика е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изложил е мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други, и е отговорил на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, поради което не се е отклонил от цитираната от касаторката съдебна практика, а се е произнесъл в съответствие с нея.

В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. Изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика, както и на трайно установената практика на ВКС.

По отношение на касационната жалба срещу решение №576/16.05.2023 година, по в.гр.д. № 20213100500015/2021г., по описа на ВОС, с което молбата на М. И. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №168/15.02.2023г. е оставена без уважение, също не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното въззивно решение №576 е изцяло съобразено с константната практика на ВКС, че очевидна фактическа грешка в решението е налице само при несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в диспозитива на същия акт. Предмет на преценка при постановяване на решение, с което съдът се произнася по подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка не е основателността на предявения иск /доколкото по реда на чл. 247 ГПК съдът не разполага с правомощието да се произнася по съществото на спора/. Съдът в производство по чл. 247 ГПК следва да съпостави действителната воля, изразена в основното решение с диспозитива на същото, т. е. само да констатира вече направените изводи по основателността на иска, но не и да проверява тяхната правилност. Силата на пресъдено нещо на това решение касае наличието на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното решение, поради което и правният интерес от обжалването на такова решение се обуславя не от диспозитива на основното решение, т. е. от крайния изход на спора, основан на изводите на съда за основателността на иска, а от правните последици на самата поправка, значението й за процесуалните отношения между страните и изразените от тях становища досежно наличието на предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка / решение № 245 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 277/2012 г., II г. о./. По реда на чл. 247 ГПК не могат да бъдат поправяни грешките на съда, допуснати при формиране на вътрешната му воля при разрешаване на спора по същество, вкл. и грешки, дължащи се на неправилно възприемане на фактите по делото или на необсъждане на събраните по делото доказателства / решение № 27 от 25.03.2009 г. по т. д. № 257/2008 г. на I т. о. на ВКС/.

В обобщение, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

При този изход на спора и предвид направеното искане адвоката на ответниците по жалбата, осъществяващ безплатна правна помощ, касаторката следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен съобразно чл. 9, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение