Определение № 11520 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Силистра, със седалище: гр. Силистра и адрес на управление: [улица], представлявано от управителя В. М., чрез адв. Г. Стамболиева, САК, за изменение на Решение № 9334/05.08.2024 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 6261/2024 г., в частта за разноските. Искателят оспорва извода на съда, че интензитетът на усилията за подготовка на защитата на страната в касационното производство и процесуалната активност на нейния представител са по-малки, доколкото е прието, че спорът се отличава с фактическа и правна сложност по-висока от обичайната за този вид дела и с оглед материалния интерес по делото. Сочи, че тъй като страни в производството са административен орган и юридическо лице, то заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се намалява поради прекомерност като се прилага принципът на социална справедливост и достъп до правосъдие. В тази връзка счита, че действията на административния орган по определяне на финансова корекция на дружеството сериозно застрашават икономическите му интереси, което от своя страна обуславя ангажирането на специализирана адвокатска защита, а дължимото за нея възнаграждение, определено в предвидените от нормативната уредба минимални размери, се явява и превантивна мярка срещу евентуалната неоснователност на действията на административния орган. Сочи, че от страна на процесуалния представител на страната в производството е проявена значителна процесуална активност, както при изготвянето на отговора на касационната жалба, така и в съдебно заседание, а договореното адвокатско възнаграждение съответства на материалния интерес. Счита, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, тълкувана в светлината на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, не определя императивно задължение на съда във всеки случай на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да намалява неговия размер, а направеното от касатора такова, е неоснователно. По изложените съображения иска да се измени постановеното съдебно решение в частта за разноските, като в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в пълния му размер. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, не изразява становище. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение № 9334 от 05.08.2024 г. по адм. дело № 6261/2024 г. ВАС е оставил в сила Решение № 441 от 30.04.2024 г. на Административен съд – Силистра, постановено по адм. дело № 136/2023 г., приемайки, че с оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане е основателно и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Силистра, сумата от 47 500 (четиридесет и седем хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, без вкл. ДДС. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед своевременно направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, ВАС е приел, че макар – противно на твърденията на касатора - спорът да се отличава с фактическа и правна сложност по-висока от обичайната за този вид дела, основната тежест при подготовката на процесуалния представител за успешно оспорване е пред първата инстанция, където спорът вече е изяснен от фактическа страна, и доколкото пред касационната инстанция искателят е имал качеството на ответник, то обемът на подготовката на процесуалния му представител и процесуалната активност на страната са с по-малък интензитет, а в допълнение – претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в рамките на същия спор е значително завишено спрямо договореното за първата инстанция. Като е съобразил даденото в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 тълкуване, то съдът е приел, че претендираното от страната адвокатско възнаграждение като прекомерно следва да бъде намалено. Видно е, че за да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. При постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е извършил дължимата съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка, включително съобразно сочените в решението на СЕС критерии, като е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената от процесуалния представител на ответника по касация юридическа работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Противно на доводите на искателя, обема на вложения от адвоката труд, отделените време и усилия са неотносими към фактическата сложност на делото факти, а с оглед характера на производството пред Върховния административен съд – касационно производство, предметът на съдебен контрол по което е постановеният първоинстанционен съдебен акт, то усилията по събиране и оценката на доказателства имат отношение към първоинстанционното производство, както е посочил и ВАС в мотивите си. Същото е относимо и към правната сложност на делото, доколкото и по приложението на сочената от искателя правна регламентация, е формирана значима по обем съдебна практика на Върховния административен съд, включително по сходни казуси. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар и възможността на съда да го намали, а с оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 - и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая административния орган, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд в зависимост от характера на съответното производство. Поради това и размерът на разноските е определен правилно и няма основание за исканото от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Силистра, изменение. В горния смисъл са: Определение № 7323/13.06.2024 г. по адм. дело № 11761/2023 г. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7329/13.06.2024 г. по адм. дело № 381/2024 г. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7677/20.06.2024 г. по адм. дело № 1884/2024 г. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7682/20.06.2024 г. по адм. дело № 334/2024 г. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7597/19.06.2024 г. по адм. дело № 257/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 6778/04.06.2024 г. по адм. дело № 10286/2023 г. на ВАС, І отд., Определение № 9054/22.07.2024 г. по адм. дело № 9713/2023 г. на ВАС, VІІ отд. и др. По изложените съображения, искането на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Силистра, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд