Определение № 50188 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2433/2021 г.

Производство чл. 250 и чл.247 ГПК, във вр. с чл. 288 от ГПК. С молба вх. № 2 307/14.03.2022 г., касаторът по делото Й. П. иска съдът да допълни, постановеното по делото определение № 103/22.02.2022 г. по делото. Твърди, че определението по чл. 288 от ГПК е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по направения в касационната жалба довод за това недопустимост на съдебния акт, както и по наведеното по т.8 от изложението касационно основание. С молба вх. № 2 317/15.03.2022 г., касаторът по делото Й. П. иска съдът да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 103/22.02.2022 г. Твърди, че грешката се изразява в очевидно несъответствие между мотивната част на определението и неговия диспозитив за недопускане на касационното обжалване по отношение на формулирания в т.9 от изложението правен въпрос. Ответникът по молбите не изразява становище. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: По молбата с вх. № 2 307/14.03.2022 г.: С определение № 103/22.02.22г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби, произнасяйки се по допускането, респ. недопускането на касационното обжалване на въззивното решение. В това производство касационната инстанция извършва преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 от ГПК се очертава от касационната жалба - дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него и от изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване. От изложеното следва, че непълно определение по чл. 288 от ГПК би било налице, ако ВКС се е произнесъл по допускането, респ. - недопускането на касационното обжалване само на част от въззивното решение, а то е било обжалвано и в други негови части или изцяло; или ВКС се е произнесъл по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба само на едната от страните, а то е било обжалвано и от другата страна по делото. В случая в молбата на Й. П. не се сочи такава хипотеза. Производството по чл. 288 от ГПК няма за предмет и в това производство ВКС не обсъжда касационните оплаквания на жалбоподателя, а извършва единствено преценката по посочените критерии по чл. 280, ал. 1 от ГПК - дали обективно са налице, наведените от касатора общи и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, които следва да се съдържат в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като приложение към касационната жалба. В настоящия случай съдът е преценил, че въззивното решение е валидно и допустимо, поради което е пристъпил към обсъждане на повдигнатите въпроси, а твърдението в касационната жалба за включване на наказателни лихви е такава по същество. Ето защо и искането за допълване на определението следва да бъде оставено без уважение, като неоснователна. По молбата с вх. № 2 317/15.03.2022 г.: Молбата по чл.247 ГПК е неоснователна. В случая не е налице несъответствие между формираната в мотивите на определението истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, като в мотивите на определението, с което не е допуснато касационното обжалване съдът изрично е отбелязал, че това обжалване не следва да се допуска и по въпрос 9. Наред с това следва да се отбележи и че въпросът за давността е такъв по същество, а несъгласието на касатора с мотивите на Софийски апелативен съд не е основание за допускане на касационно обжалване, респ. за поправка на определението по чл.288 ГПК, тъй като касае правилността на въззивния акт. Ето защо и искането по чл.247 ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователна. С оглед на изложеното и Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,