Определение № 9 от 08.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6138/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1076824/ 03.08.2015 г. на М. И. М. чрез адв. Б. за отмяна на решение от 01.12.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 14317/2014 г., с което е потвърдено решение № II- 56-167 от 09.06.2014 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 55678/2012 г. за отхвърляне на обективно и субективно съединени искове за възстановяване на запазена част от наследствен недвижим имот и делба на същия. Молителят твърди, че атакуваното решение е неправилно, защото не отговаря на действителното правно положение. Твърди още, че то противоречи на влезли в сила преди него решения, а именно на решение № 301 от 30.03.2010 г. на САС по гр.д. № 2706/2008 г. и на решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 502/2011 г., което квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. П. И. И. и Т. М. И. като ответна страна, чрез адв. М., с писмен отговор в срок оспорват молбата за отмяна по допустимост заради неизлагане точно и мотивирано на основания за отмяна, както и по основателност заради липса на обективен идентитет между делата, по които са постановени акта, чиято отмяна се иска и посочените постановени преди него решения. Настоящият състав на ВКС, IV-то г.о., намира, че молбата за отмяна е редовна, включително с приложен документ за внесена държавна такса и наведени твърдения, обосноваващи основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, срещу което страната не разполага с друг способ за защита. Молбата за отмяна е и подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, който изтича на 08.09.2015 г., поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г.о.,