Определение № 178 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1697/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1452 / 16. 01. 2015 год. на С. Н. Д., Г. К. Г., Н. К. Г., Н. К. Н., всички от [населено място] чрез адв. Д. Г. - АК В. срещу въззивно Решение No 1818 от 04. 12.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2353/2014 год. на ОС- Варна по чл. 341 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил/ в обжалваната част/ решението на първата инстанция по допускане делбата на недвижим имот – УПИ II-316, находящ се в [населено място], обл. В., с площ от 1100 кв.м., ведно с построените в дворното място двуетажна тухлена постройка, две стопански сгради,едноетажна полумасивна сграда, гараж и външна тоалетна и е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска за делба на С. Н. Д., Г. К. Г., Н. К. Г., Н. К. Н. срещу Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З. на описания недвижим имот. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила досежно разпределение на доказателствената тежест за установяване на правно релевантните факти, касаещи правното основание на собственост на всяка една от спорящите по делото страни, както и нарушение на материалния закон- чл. 69 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с довод, че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, касаещо приложение на чл. 69 ЗС. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по идентичен казус ОС-Варна се е произнесъл по гр.д. 6619/2013 год., по гр.д. 1163/2013 год. и др. в различен смисъл, приемайки, че презумпцията на чл. 69 ЗС не намира. Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: при липса на данни за отблъскване на владението на действителния собственик, един от синовете му да се позове на давност,изтекла още приживе на наследодателя си и налице ли е било намерение за своене в случай, че парцелът, за който се твърди, че е придобит по давност има построени отделни жилищни обекти, в които са живели собствениците на имота и лицето- негов син, претендиращ собственост на основание придобивна давност, текла приживе на родителите му, може ли да се приеме, че е налице намерение за своене / като субективен елемент на придобивната давност/ в хипотеза, че лицето снабдило се с констативен нотариален акт за собственост на основание давност е приел, завещание от собственика на имота/ негова майка/, отнасящо се и за процесния имот, с довод. че отговорите на тези въпроси биха били от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З., чрез адв.Т. П.- АК В., оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване, поддържа довод ,че разясненията на ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС са приложени точно, а доколкото се приеме ,че касационното обжалване може да бъде допуснато, то касационната жалба следва да се остави без уважение по подборно мотивирано изложени съображения в подкрепа и законосъобразността на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед характера на заявения и разгледан иск за съдебна делба същата е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. За да измени обжалваното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел за основателно и доказано правоизключващото възражение на наследниците на В. Н. Й., починал 2007 година, син на общия наследодател Н. В., че имотът е придобит на основание придобивна давност от техния пряк наследодател и е загубил качеството на общо наследство. Основен мотив на съда е, че констативният нотариален акт на В. Й. е от 1965 година, по време когато общия наследодател е бил жив, че делбения имот е част от недвижим имот, целият с площ от 1500 кв.м. включващ съответно имот 316 и имот 317, че имот 316 е отделен именно от имота на този наследодател и в която част, въз основа на Декларация от 05.05.1989 година е извършен ремонт на стара къща със съгласието на останалите съсобственици, като подписът на единият от тях е установен по несъмнен начин. Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК може да бъде уважено, само ако - съгласно разясненията на т.2 на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, решаващите мотиви на съда постановил обжалваното решение касаят приложението на правна норма от материално-правен или процесуално-правен характер в насока и смисъл, които противоречат на задължителна практика, постановена от ВКС. С посоченото ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС се дават разяснения по приложение на чл. 69 ЗС, в хипотезите на съсобственост, възникнала както на основание наследяване, така и на други юридически факти. При конкретните данни по делото, че делбения недвижим имот като обособената част от имота на наследодателя е предадена във владение на един от синовете- В. Й., приживе на наследодателя, и същият е демонстрирал намерението си за своене чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост още към 1965 година – близо 20 години преди да се открие наследството, то не може да се поддържа теза за приложимост на норми, касаещи отношенията между съсобственици, когато делбения имот не е част от наследството на наследодателя към момента на неговата смърт. Не може да бъде допуснато касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по идентичен казус ОС-Варна се е произнесъл по гр.д. 6619/2013 год., по гр.д. 1163/2013 год. и др. в различен смисъл, след като презумпцията на чл. 69 ЗС не може да намери приложение, доколкото не е налице съсобственост на основание наследяване или дръго правно основание. В този аспект на преценката по селекция, настоящият състав намира, че въпросите: „ при липса на данни за отблъскване на владението на действителния собственик, един от синовете му да се позове на давност,изтекла още приживе на наследодателя си и налице ли е било намерение за своене в случай, че парцелът, за който се твърди, че е придобит по давност има построени отделни жилищни обекти, в които са живели собствениците на имота и лицето- негов син, претендиращ собственост на основание придобивна давност, текла приживе на родителите му, може ли да се приеме, че е налице намерение за своене / като субективен елемент на придобивната давност/ в хипотеза, че лицето снабдило се с констативен нотариален акт за собственост на основание давност е приел, завещание от собственика на имота/ негова майка/, отнасящо се и за процесния имот “, касаят фактическите твърдения на страна по делото и искане за пряко произнасяне, което би обхванало както предмета на спора, така и е предмет на доводи по касационната жалба ,поради което не може да бъде едновременно и довод –основание на базата на който да се извърши селекцията по чл. 288 ГПК. По искането за разноски: Искането е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, но не може да бъде уважено поради липсата на представен Списък на разноските и надлежни доказателства- Договор за правна защита и съдействие ,при наличието на които искането може да бъде уважено, съгласно разясненията на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия